— Имаш ли представа защо се е самоубил?
— Не се е самоубил.
— Какво?
— Я почакай малко… Ще ти се обадя от деривата…
В слушалката нещо прищрака, остана само глъчката. Стори й се, че измина цяла вечност преди отново да чуе гласа на Вивиан.
— Окей, бабо! — изкрещя тя. — Вече можеш да затваряш!
Крясъците на кантонско наречие изведнъж изчезнаха.
— Каза, че не е било самоубийство… — повтори със свито сърце Аби.
— Беше нещастен случай. Някакъв дефект в камината, цялата къща се напълнила с въглероден двуокис… Жена му и малкото им момиченце също починаха…
— Чакай малко! — извика Аби. — Аз ти говоря за човек на име Лорънс Кунслър…
— Не познавам такъв човек — отсече Вивиан. — Това вероятно е станало, преди да постъпя в „Бейсайд“…
— За кого говориш тогава?
— За един анестезиолог. Работеше в екипа преди Цуик. Чакай малко, ще си спомня името му… А, да… Казваше се Хенеси.
— Сигурна ли си, че е работил в екипа за трансплантации?
— Да. Млад човек, току-що приключил с аспирантурата. Не беше тукашен. Веднъж го чух да казва, че иска да се върне на Запад…
— Сигурна ли си, че е било нещастен случай?
— Че какво друго?
Аби замълча. Очите й не се отделяха от пустата улица.
— Хей, какво има? — разтревожено попита Вивиан.
— Някакъв микробус ме следеше — промълви Аби.
— О, я стига!
— Марк още го няма. Вече се мръква, отдавна би трябвало да се е прибрал… Все си мисля за Арън. А също и за Лорънс Кунслър, който скочил от моста Тобин… От теб научавам и за Хенеси. Стават трима, Вивиан…
— Две самоубийства и един нещастен случай — поправи я Вивиан.
— Не мислиш ли, че е твърде много за лекари от една и съща болница?
— Това или е статистическа аномалия, или работата в „Бейсайд“ действително депресира — направи неуспешен опит да се пошегува Вивиан, помълча малко, после попита: — Сигурна ли си, че някой те е следил?
— Не помниш ли какво ми каза у вас? — контрира Аби. — „Като те гледам, изобщо не ти пука“…
— Говорех за Виктор Вос и Пар. Те имат причини да те преследват, а не някакъв микробус… Освен това замесваш Арън и другите двама доктори…
— Не знам — въздъхна Аби и подви крака под себе си. — Но започвам да се плаша… Непрекъснато си мисля за Арън и това, което спомена онзи детектив — че може би не става въпрос за самоубийство…
— А доказателства има ли?
— И да има, едва ли ще ги сподели с мен — поклати глава Аби.
— Но с Илейн може би ще ги сподели — подхвърли Вивиан.
Вдовицата! Разбира се, че тя ще иска да знае всичко, да бъде в течение и на най-незначителните подробности около смъртта на мъжа си!
Затвори телефона и потърси номера на Илейн Ливай. А след като го намери установи, че няма кураж да го набере. Навън вече беше тъмно, ръменето се беше превърнало в силен дъжд. Марк все още го нямаше. Стана, за да дръпне пердетата, след това щракна електрическия ключ. Запали всички лампи. Имаше нужда от ярка светлина, от топлина…
После вдигна слушалката и набра номера на Илейн.
Прозвучаха четири последователни сигнала и тя се приготви да остави послание на неизбежния телефонен секретар. После в ушите й прозвучаха три пронизителни тона, след които механичен глас обяви: „Избраният номер не функционира, моля проверете дали сте го записали правилно и наберете отново…“.
Аби се подчини. Натискаше бутоните един по един, за да бъде съвсем сигурна.
Четири сигнала за свободно, три пронизителни тона, после: „Избраният номер не функционира, моля…“.
Остави слушалката и изгледа апарата така, сякаш я беше предал. Защо Илейн е сменила номера си? От кого се крие?
Навън се разнесе шум от автомобилни гуми, преминаващи през локвите. Аби изтича към прозореца и надникна през процепа между пердетата. Видя БМВ-то в алеята, душата й отправи една безгласна молитва на благодарност.
Марк най-сетне се беше прибрал.
Шестнадесета глава
— Разбира се, че ги познавах — рече Марк и допълни чашата си с вино. — Лари Кунслър по-добре, тъй като Хенеси работи тук съвсем кратко време. Но Лари беше един от хората, които ме привлякоха в „Бейсайд“ направо от аспирантурата… — Остави бутилката на масата и тихо добави: — Наистина свестен човек…