Поусмихна ми се нервно, а аз й отвърнах.
- Казваш се Соси, нали?
- Аха - този път усмивката й беше по-широка. - А ти си Америка. - Кимнах утвърдително. - Подочух, че си дошла с онази Селест. Ужасна е!
Врътнах очи. Още с пристигането ни, на всеки няколко минути цялата стая се огласяше от крясъците на Селест по една или друга служителка: ту „Донеси ми това!“, ту „Разкарай се от пътя ми!“.
- Идея си нямаш - измърморих и двете се закискахме. - Чуй какво, мен ако питаш, косата ти е страшно хубава. - Наистина ми харесваше. Нито твърде тъмна, нито твърде светла, и завидно гъста.
- Благодаря.
- Щом не искаш да я изрусяваш, не ги слушай.
Соси се усмихна, но явно се чудеше дали й предлагам приятелски съвет, или лоша услуга. Преди да е успяла да ми отговори, две банди стилисти ни връхлетяха и така се развикаха, че беше невъзможно да довършим разговора си.
Измиха, подхраниха, хидратираха и загладиха косата ми. По принцип я носех дълга и на черта - обикно-вено мама ме подстригваше, а възможностите й дотам се простираха, но когато тайфата коафьори приключи с мен, беше с няколко сантиметра по-къса и на пластове. Ефектът ми допадна; всяко снопче коса улавяше светлината по различен начин. Някои момичета се сдобиха със светли кичури, а други, като Соси, претърпяха пълна промяна на цвета. Поне моите фризьори споделяха мнението ми, че трябва да си остана червенокоса.
Гримът ми беше поверен на една голяма хубавелка. Помолих я да не се престарава и резултатът ми хареса. Много от другите момичета изглеждаха подмладени или състарени, или просто разкрасени след финалните щрихи. Аз продължавах да приличам на себе си. Селест - също, понеже бе настояла сама да се нацапоти.
През по-голямата част от процедурите бях минала по халат и след като приключиха с разхубавяването, ме отведоха при закачалките с тоалети. Етикет с името ми висеше от лост, побрал седем закачалки с рокли - по една за всеки ден от седмицата. Явно проектопринцесите не носеха панталони.
В крайна сметка ме премениха в кремаво. Моделът беше с голи рамене, следваше идеално талията ми и стигаше до коленете. Отговорничката по тоалетите я определи като ежедневна рокля. Уведоми ме, че вечерните рокли ще намеря в стаята си, където скоро щяха да занесат и тези. После забоде сребърна значка с името ми в горния край на кремавата рокля. Най-накрая ми помогна да се пъхна в обувки, които нарече „котешки токчета“, и ме изпрати във фотографското ъгълче, за да ми направят снимка след разкрасяването. От там ме поканиха в едно от четирите обособени кътчета покрай стената. Всяко разполагаше с табуретка, снимачен фон и видеокамера.
Седнах и зачаках. На стола до мен се настани жена с папка в скута си и ме помоли за търпение, докато открие документите ми.
- Какво ще правим? - поинтересувах се аз.
- Ще снимаме предаване за трансформацията ви. Тази вечер ще се излъчи материалът за пристигането ви, видеото от преобразяването е предвидено за сряда, а в петък е първото ви участие в Илейски осведомителен бюлетин. Народът е виждал ваши снимки и знае по малко за вас от информацията в молбите ви за кандидатстване - обясни жената, измъквайки няколко листа от папката. После сключи пръсти в скута си и продължи: - Но е важно да спечелите истински привърженици, а това няма да стане, без да им разкриете повече за себе си. Затова ще ви вземем по едно кратко интервю, а съветът ми към теб е да се представиш максимално добре в бюлетина и да не страниш от екипа ни в двореца. Няма да сме наоколо всеки ден, но честичко ще ви навестяваме.
- Добре - съгласих се смирено, макар хич да не ми се говореше пред обектива. Имах чувството, че окото на камерата нарушава личното ми пространство.
- Разговаряме с Америка Сингър, нали така? - попита ме репортерката секунди след светването на червената лампичка на камерата.
- Да - опитах да не допускам напрежението в гласа си.
- Ако трябва да съм откровена, не изглеждаш особено трансформирана. Ще ни разкажеш ли в какво се състояха днешните разкрасяващи процедури?
Замислих се.
- Подстригаха косата ми на пластове. Харесвам се така. - Прокарах пръсти през медните си кичури, любувайки се на мекотата им след професионалната грижа. - Освен това ме поглезиха с ванилов лосион. Май мириша на десерт. - Пошегувах се, душейки ръката си.
Репортерката се засмя.
- Наистина изглеждаш прекрасно. И роклята много ти отива.
- Благодаря - отвърнах й, оглеждайки новия си тоалет. - Не нося често рокли, така че ще ми е нужно малко време да свикна.