- Предполагам - съгласи се жената. - Петиците сте малцинство в Избора: едва три. Как се чувстваш дотук?
Разтършувах се из съзнанието си за дума, комплексно описваща всичко преживяно в този дълъг ден. От огорчението, което изпитах на площада, до вълнението от полета и приятелството с Марли.
- Изненадана - отвърнах накрая.
- Несъмнено предстоят още по-изненадващи дни - отбеляза репортерката.
- Надявам се поне малко по-спокойни - въздъхнах аз.
- Каква е моментната ти оценка за конкуренцията?
Преглътнах сухо.
- Момичетата са много свестни. - С едно отчетливо изключение, разбира се...
- Мм-хмм - явно не бях отговорила много убедително. - А доволна ли си от новата си визия? Притесняваш ли се, че някой ще те засенчи?
Замислих се над въпроса. Ако отговорех с „не“, щях да прозвуча надменно, ако отговорех с „да“ - малодушно.
- Смятам, че професионалистите успяха да подчертаят индивидуалната красота на всяко от момичетата.
- Добре, мисля, че е достатъчно - каза жената с усмивка.
- Това ли беше?
- Трябва да вместим трийсет и пет интервюта в предаване от час и половина, така че разполагаме с предо-статъчно материал.
- Добре. - Е, не боля.
- Благодаря ти за отделеното време. Можеш да седнеш на ей онзи диван, докато дойдат за теб.
Станах и се преместих на големия извит диван в ъгъла. Две непознати момичета си говореха дискретно в единия му край. Огледах се из стаята и чух, че последната групичка участнички пристига всеки момент. Край гримьорните се завихри ново суетене. Така се бях загледала, че изобщо не разбрах кога Марли е седнала до мен на дивана.
- Марли! Косата ти!
- Знам. Ддьлжиха я. Смяташ ли, че Максън ще я хареса? - изглеждаше истински разтревожена.
- И още как! Че кой мъж не би си паднал по такава разкошна блондинка? - насърчих я с престорена усмивка.
- О, Америка, толкова си мила. Всички на летището полудяха по теб.
- Просто се държах любезно. И ти се запозна с доста почитатели - отвърнах на комплимента й.
- Да, но поне с наполовина по-малко от теб.
Сведох глава, леко смутена от хвалбите заради постъпка, която ми беше дошла отвътре. Като вдигнах поглед, очите ми попаднаха на другите две момичета. Емика Брас и Саманта Лоуел - знаех имената им, макар и да не се бяхме запознали още. Гледаха ме доста странно, което ме учуди. Преди да съм успяла да разтълкувам поведението им, Силвия изникна отнякъде.
- Така, момичета, готови ли сме? - провери часовника си и ни огледа една по една. -Хайде да разгледаме двореца набързо, а после ще ви заведа в стаите ви.
Марли плесна с ръце и четирите станахме. Силвия ни уведоми, че помещението, което сега използвали за гримьорна и гардеробна, било така нареченият Дамски салон. Кралицата, прислужниците й и няколко други дами от кралското семейство редовно се събирали тук.
- Свиквайте с обстановката - доста време ще прекарвате в тази стая. На влизане сте подминали Банкетния салон, където обикновено се провеждат големите приеми и тържества. Ако бяхте повече, там щяхте да се храните. Но в нашия случай трапезарията ще е напълно достатъчна. Да я огледаме набързо.
Кралското семейство щеше да се храни на самостоятелна трапеза. Участничките щяха да бъдат настанени на две дълги маси пред кралската, така че цялостната подредба образуваше буквата „П“. Местата ни вече бяха обозначени с елегантни табелки. Моето се намираше между Ашли и Тайни Лий, която бях забелязала по-рано в Дамския салон; насреща ми щеше да седи Крие Амбърс.
Излязохме от трапезарията, тръгнахме надолу по голямо стълбище и разгледахме стаята, от която се излъчваше Илейски осведомителен бюлетин. Като се върнахме на горния етаж, Силвия ни показа коридора, по който се намираха работните кабинети на краля и Максън. В този участък от двореца не ни беше позволено да стъпваме.
- И още едно забранено място: третият етаж. Там се помещават спалните на кралското семейство и натрапниците ще бъдат санкционирани, вие ще заемате голяма част от стаите за гости на втория етаж. Не се притеснявайте обаче; има къде да настанят и неочакваните посетители. А през тези врати се излиза към задната градина. Здравейте, Хектор, Марксън. - Стражите от двете им страни й кимнаха за поздрав. Отне ми малко време да проумея, че внушителната арка отдясно представляваше страничен вход към Банкетния салон, от което следваше, че Дамският салон пък се намираше точно зад ъгъла. Гордеех се с чувството си за ориентация. Все пак дворецът наподобяваше заплетен лабиринт.
Силвия продължи:
- Не ви е позволено да напускате кралския дом при каквито и да било обстоятелства. През деня са предвидени часове за разходка из градината, но и за това ви е нужно разрешение. Тези ограничения са съобразени с протокола за сигурност. Колкото и защитни мерки да се предприемат, случвало се е бунтовници да проникнат през оградните стени.