Странно ми беше, че уж им гостувахме, пък още не ни бяха посрещнали лично.
Дамският салон беше префасониран. Огледалата и закачалките с дрехи ги нямаше, а на тяхно място се бяха появили маси със столове и няколко доста удобни на вид дивана. Марли привлече погледа ми, кимвайки към един от тях, и двете седнахме заедно.
Когато всички момичета си намериха място, пуснаха телевизора и изгледахме бюлетина. Не липсваха обичайните известия - промените в планираните бюджети, ходът на войните, поредната бунтовническа офанзива срещу Изтока, а накрая последният половин час беше отреден на Гаврил и коментара му върху кадрите от първия ни ден в конкурса.
- Тук госпожица Селест Нюсъм се сбогува с множеството си почитатели в Клермонт. Повече от час тази очарователна млада дама не можа да се откъсне от тълпата изпращачи.
Видях Селест да се усмивка самодоволно на образа си върху екрана. Седеше до Бариел Прат, чиято права като конска грива коса, дълга до кръста, беше толкова руса, че чак бяла. Гърдите й бяха гигантски: по-завоалирано описание не им подхождаше. Преливаха от бюстието й, под- мамвайки погледите на околните.
Бариел беше красива, но по онзи банален начин. Двете със Селест си бяха лика-прилика. Нещо в тази мила картинка ме подсети за сентенцията „Дръж враговете си близо“. Явно се бяха набелязали една друга като най- опасна конкуренция.
- И други момичета от Средния изток се радваха на голяма популярност. Сдържаният, изискан маниер на Ашли Бруйет моментално я откроява като една истинска дама. Участничката заплени публиката със смиреното си изящество и неоспорима прилика с кралицата. Лъчезарната Марли Теймс от Кент пък зарадва изпращачите си с изпълнение на националния химн под оркестров съпровод. - На екрана се смениха няколко снимки, на които Марли, въоръжена с неизменната си усмивка, прегръщаше различни хора от окръга си. - Доста от интервюираните днес граждани посочиха госпожица Теймс като своя фаворитка.
Марли се пресегна и стисна ръката ми. Този малък жест спечели симпатиите ми докрай.
- Лейди Теймс пристигна в компанията на Америка Сингър, една от едва трите представителки на Пета каста, попаднали в Избора. - Изглеждах изненадващо добре, предвид потиснатото ми настроение в онзи момент. Спомнях си единствено тъгата, която ме беше обзела пред многолюдната публика. Но подбраните кадри на търсещия ми поглед ми придаваха някак зрял, всеотдаен вид. Прощалната прегръдка с баща ми беше истински трогателен момент.
И все пак не можеше да се мери с материала от летището.
- Но както знаем, кастовата принадлежност е без значение в Избора и лейди Америка се доказа като достойна претендентка. Младата дама си спечели множество привърженици на летището в Анджелис, където отдели време за снимки, автографи и разговори с хората. Госпожица Америка Сингър не се бои да изцапа ръцете си - качество, което следващата ни принцеса несъмнено трябва да притежава.
Почти всички очи в салона се обърнаха към мен. В погледите им разчетох същата оная нотка, която бях усетила в отношението на Емика и Саманта преди няколко часа. Внезапно проумях причината. Намеренията ми нямаха значение. Никой в салона не подозираше, че съм дошла насила. В очите на конкурентките си бях заплаха. Повече от ясно си личеше, че не ме искаха между себе си.
ДЕСЕТА ГЛАВА
По време на вечерята не посмях да вдигна очи от масата. В Дамския салон имах опората на Марли, с която се погаждахме. Но тук, притисната между съпернички, чиято омраза ме обливаше на талази, се чувствах пълна страхливка. Единствения път, когато се осмелих да отлепя поглед от чинията си, Крие Амбърс извъртя заплашително вилица в моя посока. Дори благонравната Ашли се цупеше и не ми говореше. Идваше ми да избягам в стаята си.
Не разбирах какво толкова е станало. Хората от народа ми симпатизираха, но какво от това? Зад стените на двореца нямаха никаква власт; табелите и окуражителните им възгласи бяха безсилни тук.
Вече се чудех да им благодаря ли, или да ги проклинам за вниманието.
Реших да се съсредоточа върху храната. Последно бях яла пържола на коледната вечер преди няколко години. Знаех, че мама се старае в кухнята, но такова съвършенство не можеше да постигне. Месото направо се топеше в устата, сочно и ароматно. Прииска ми се да споделя възторга си с някого, но уви. Марли я нямаше наблизо. Огледах се плахо из трапезарията. Новата ми приятелка си бъбреше дискретно със съседните момичета.
Как го постигаше? Нали и нея бяха обявили за една от фаворитките? Как съумяваше да предразположи околните?