- Защо така смяташ? По какво ги различаваш от Южняците?
Принцът като че ли се подвоуми дали е редно да споделя с мен подобна информация. Огледа се наоколо, за да се увери, че никой не следи разговора ни. Аз също се поозърнах и забелязах, че няколко души ни наблюдаваха. Селест например като че ли се опитваше да ме запали с поглед. Бързо отместих очи от нея. Да, имахме си съзерцатели, но поне бяха далече, за да дават ухо. Когато и Максън стигна до същото заключение, се приведе към мен и ми прошепна:
- Техните нападения са значително по-... смъртоносни.
Изтръпнах от ужас.
- Смъртоносни?
Той кимна.
- Ако съдя по разрушителната сила на атаките, бих им приписал една-две годишно. Всички в двореца се стремят да скрият от мен черната статистика, но аз не съм глупав. Южняците оставят трупове след себе си. Лошото е, че трудно различаваме едната от другата групировка - членовете и на двете са дрипави, обикновено мъже, хилави, но силни, и поне доколкото знаем, не носят отличителни нашивки. Затова научаваме в какво сме били въвлечени чак като направим разбор на последиците.
Огледах трапезарията. Мнозина ги грозеше опасност, в случай че Максън бъркаше и агресорите се окажеха Южняци. Мислите пак се върнаха към клетите ми прислужнички.
- Все още не мога да си го обясня. За какво се борят?
Максън сви рамене.
- По всичко личи, че Южняците целят преврат. Не знам от какви подбуди - вероятно негодуват, задето са отритнати и обречени на мизерия. Реално погледнато, не принадлежат дори към Осма каста, понеже не участват в обществената мрежа. Северняците обаче са пълна загадка за нас. Според баща ми просто се опитват да ни лазят по нервите, да пречат на управлението - само че на мен не ми се вярва. - За момент в очите му просветна гордост. - И по този въпрос съм си изградил своя теория.
- Ще ме огрее ли да я чуя?
Максън отново се поколеба. Този път обаче май не беше от опасения, че ще ме изплаши, а от страх, че няма да го приема насериозно.
Пак се понаведе към ухото ми и прошепна:
- Струва ми се, че търсят нещо.
- Какво например? - озадачих се аз.
- Нямам представа. Но обстановката в двореца винаги е една и съща след нападение на Северняците. Понатупани, ранени или вързани стражи, но никога мъртви. Имам чувството, че просто не искат да им се пречкат. Макар че понякога взимат заложници, а това е обезпокояващо. А стаите - поне онези, до които си осигурят достъп, оставят в пълна неразбория. Изтръгнати чекмеджета, претърсени полици, вдигнати килими. Изпочупени вещи. Няма да повярваш колко фотоапарата съм сменил през годините.
- Фотоапарати ли?
- А, нищо особено - махна свенливо с ръка. - Просто обичам да правя снимки. Странното е, че след всичкото това ровене отмъкват малко неща. Естествено, баща ми оплюва тази теория. Какво биха издирвали тайфа неграмотни варвари? Но все си мисля, че нещо ни убягва.
Звучеше интригуващо. Ако аз бях бедна като църковна мишка и имах начин да се вмъкна в двореца, щях да изнеса всяко попаднало ми бижу, изобщо всичко, което можех да продам. Явно бунтовниците нахълтваха заради кауза, по-висша от политическата, и не се бореха само за оцеляването си.
- Струва ли ти се нелогично? - попита Максън, изтръгвайки ме от дълбокия размисъл.
- Нелогично - не. Объркващо по-скоро.
И двамата се усмихнахме по малко. Осъзнах, че ако човекът пред мен си беше просто Максън Шрийв, а не Максън, бъдещият крал на Илеа, щеше да е идеалният съсед, другарчето за раздумка.
Той се прокашля.
- Е, май е време да продължа с обиколката си.
- Да, вероятно доста госпожици се чудят какво толкова се бавиш.
- Добре тогава, друже, да имаш насоки коя заслужава вниманието ми първа?
Усмихнах се и погледах през рамо, за да се уверя, че личната ми фаворитка от кандидат-принцесите се държи мъжки. Останах доволна.
- Виждаш ли онази блондинка с розовата рокля? Казва се Марли. Мило същество, дружелюбна, обича киното. Давай.
Максън се изкиска и тръгна в нейна посока.
Времето, прекарано в трапезарията, ми се стори цяла вечност, но всъщност стълкновението бе продължило малко повече от час. В крайна сметка се установи, че метежниците така и не бяха преодолели същинските стени на двореца, а само крепостните. Стражите не бяха открили стрелба по нападателите, докато не се бяха устремили към главната порта. Затова и офанзивата с тухли, извадени от стените на замъка, и развалена храна бе продължила толкова дълго.