- Тъкмо си тръгвахме - престраши се внезапно Мери.
- Да! Точно така - потвърди Луси. - Тъкмо... ъъ... щяхме да... - Погледна към Ан за помощ.
- Щяхме да се заемем с петъчната рокля на лейди Америка - спаси я Ан.
- О, да, да - добави Мери. - Само два дена ни остават.
Заобиколиха ни бавно на път към изхода, ухилени до уши.
- Не бих си позволил да спъвам работата ви - обяви Максън, изпровождайки ги с озадачен от поведението им поглед.
Като излязоха на коридора, тричките съвсем не намясто направиха по един реверанс и се отдалечиха с оживени стъпки. Още щом свиха зад ъгъла, кискането на Луси отекна по коридора, а подире му се разнесе назидателното шъткане на Ан.
- Интересна дружинка сте си спретнали - отбеляза Максън, пристъпвайки в стаята ми с шарещ наоколо поглед.
- Не ме оставят да скучая - отвърнах бодро.
- Личи си, че те харесват. Трудно се печелят симпатиите на прислугата. - Прекрати огледа на стаята ми и се обърна към мен. - Не така си представях личното ти пространство.
Вдигнах едната си ръка във въздуха, после я отпуснах.
- Само дето не е лично мое. Всъщност е твоя собственост, а аз съм временно пребиваващ.
Той свъси вежди.
- Нали са те уведомили, че можеш да въвеждаш промени? Ново легло, друг цвят тапети...
Свих рамене.
- Едните тапети няма да ме накарат да се почувствам у дома си. Момичета като мен не са свикнали да живеят в къщи с мраморни подове - пошегувах се аз.
Максън се усмихна.
- А как изглежда стаята ти у дома?
- Ъм, защо си дошъл? - измъкнах се ловко аз.
- А! Хрумна ми една идея.
- За?
- Ами - подхвана той, продължавайки обхода си из стаята - дойде ми на ум, че след като отношенията ми с теб се различават от тези с останалите момичета, е съвсем логично да си измислим... алтернативен начин за комуникация. - Спря се пред огледалото и заизучава семейните ми снимки. - Със сестричката ти сте като две капки вода. - Отбеляза той въодушевено.
Влязох по-навътре в стаята си.
- Често ни го казват. Та какво разправяше за алтернативната комуникация?
Максън приключи с изучаването на снимките и се отправи към пианото в дъното на стаята.
- Тъй като уговорката беше да си ми вярна помощничка, приятелка, ако щеш - хвърли ми съсредоточен поглед, - вероятно ще е най-добре да се откажем от традиционната размяна на бележки и официални покани за среща чрез прислугата. Щеше ми се да измислим нещо по-неформално.
Взе в ръцете си купчината партитури от пианото.
- Ти ли ги донесе?
- Не, тук си бяха. Любимите ми композиции ги знам наизуст.
Веждите му щръкнаха нагоре.
- Впечатлен съм. - Обърна се и тръгна в моя посока, без да е довършил предишната си мисъл.
- Ако обичаш, спри да се ровиш из нещата ми и се доизкажи.
Максън въздъхна.
- Добре де. Хрумна ми двамата с теб да си намислим секретен знак, някакъв сигнал, с който да си уреждаме тайни срещи. Какво ще кажеш за почесване по носа? - Максън се потърка с пръст малко над горната устна.
- Все едно те мъчи жестока хрема. Грозна картинка.
Той ме изгледа с леко недоумение, но кимна.
- Хубаво. В такъв случай може просто да прокарваме пръсти през косите си.
Едва го дочаках да се изкаже, преди да поклатя глава неодобрително.
- Винаги ми правят разни заплетени прически. Почти невъзможно е да бръкна през толкова фиби. Пък и какво ще правим, ако носиш короната си? Ще вземеш да я бутнеш.
Той поклати пръст насреща ми.
- Убедителен довод. Хммммм - мина покрай мен, улисан в размишления, и спря до нощната ми масичка. - Ами да си подръпваме ушите?
Обмислих предложението му.
- Харесва ми. Достатъчно дискретно е, но не и толкова привично, че да ни подведе. Решено е - ще подръпваме ушенце.
Нещо друго бе грабнало вниманието на Максън, но той все пак се обърна да ми се усмихне.
- Радвам се, че одобряваш. Следващия път, когато искаш да говорим, просто дръпни ухото си, и ще се отзова при първа възможност. Евентуално веднага след вечеря - сви рамене той.
Тъкмо се канех да попитам защо аз да не се отбивам до неговата стая, когато Максън започна да кръстосва пода с бурканчето ми в ръка.
- Това пък каква роля играе?
Въздъхнах.
- Боя се, че нямам отговор.
Първият петък дойде, а с него и дебютът ни по Илейски осведомителен бюлетин. Появата беше задължителна, но поне тази седмица от нас се очакваше единствено присъствие. Заради часовата разлика живото излъчване щеше да започне в пет, а след едночасовото предаване се отправяхме към трапезарията за вечеря.
Ан, Мери и Луси подбраха с особено внимание тоалета ми. Роклята ми беше в кадифеносиньо със загадъчни виолетови оттенъци. Следваше извивките на бедрата ми, а отзад се разкрояваше, спускайки се на сатенено гладки вълни. Не можех да повярвам, че се докосвам до нещо толкова приказно. Прислужничките закопчаха търпеливо множеството копчета на гърба и оформиха косата ми с фуркети, декорирани с разкошни перли. Украсиха ушите ми с деликатни перлени обеци, а шията ми - с фино като струна колие, обкичено със скромен брой перли, всяка от които сякаш се рееше над кожата ми. Бях готова за вечерта.