Две минути преди включването на камерите разбрахме, че кожата на Оливия не биеше на зелено поради зрителна измама. Клетото момиче повърна шумно в най-близкото кошче за боклук и се строполи на пода. Силвия долетя отнякъде и след отривисто бърсане на пот и бълвоч, Оливия бе настанена на задния ред с малък съд в краката - за всеки случай.
Бариел седеше точно пред нея. Не дочух какво изръмжа на горкото момиче, но останах с убеждението, че примадоната ни беше готова здравата да я ступа, повтореше ли изпълнението си.
Предположих, че Максън беше станал свидетел на произшествието, затова ми се прииска да видя реакцията му. Той обаче не гледаше към сцената на събитията; гледаше към мен. Най-ненатрапчиво, все едно мигновено го засърбя, Максън се пресегна и подръпна ухото си. Дублирах знака му и двамата откъснахме погледи един от друг.
Развълнувах се при мисълта, че Максън ще намине край стаята ми след вечеря.
Засвири инструменталът на националния химн, а по мониторите из салона се появи гербът. Поизправих се на седалката си. Цялото ми семейство щеше да ме гледа на телевизионния екран и исках да се гордеят с мен.
Крал Кларксън зае подиума и накратко изнесе фактите около неуспешния набег срещу двореца. Аз лично не бих го нарекла неуспешен. Бунтовниците съумяха да изплашат много от нас до смърт. Обявленията се заредиха едно след друго, а аз се мъчех да вниквам в смисъла им, но ми беше трудно. Бях свикнала да ги следя от удобния диван вкъщи, съпроводени с пуканки и семеен разбор.
Водещите успяха да обвържат голяма част от засегнатите теми с действията на бунтовниците, приписвайки им основната вина. Изоставали със строежа на пътната мрежа в Съмнър заради размириците; полицейските сили на Атлин изнемогвали, понеже голям контингент бил изпратен за потушаване на безредиците в Сейнт Джордж. Дори не бях запозната с тези събития. Като се замислех върху някогашната си информираност и наученото от първа ръка в двореца, се чудех доколко изобщо схващаме подбудите на бунтовниците. Може и да грешах, но не ми се вярваше да са отговорни за всички недъзи на Илеа.
След осведомителната емисия Организаторът на събития покани Гаврил на сцената. Церемониалмайсторът изникна сякаш от нищото.
- Добър вечер, драги зрители. Тази вечер съм ви подготвил много любопитна информация. Изборът е в ход едва от седмица, а вече осем от дамите ни се върнаха по домовете си, с което изборът на принц Максън се съкращава до двайсет и седем ослепителни красавици. Обещаваме ви, че идната седмица по-голямата част от Илейски осведомителен бюлетин ще бъде посветена на запознаването ви с нашите удивителни дами.
Усетих как по слепоочията ми избиват дребни капчици пот. Едно беше да си хубавея на мястото, а съвсем друго да отговарям публично на въпроси. Наясно бях, че няма да изляза печеливша от тази игра на нерви, и не там беше въпросът. Просто нямах никакво, ама никакво желание да ставам за посмешище пред цял народ.
- И така, оставяме красивите ни претендентки за следващата седмица, а тази вечер предлагам да обърнем малко внимание на главния виновник. Как е настроението, принц Максън? - отправи въпроса си Гаврил, прекосявайки чевръсто сцената. Максън като че ли бе попаднал в засада. Освен че нямаше микрофон, май не си беше подготвил и отговори.
Точно преди микрофонът на Гаврил да стигне до него, засякох погледа му и му намигнах окуражително. И толкова му беше достатъчно, за да се усмихне.
- Прекрасно, Гаврил, благодаря ти.
- Как ви се струва атмосферата в двореца?
- Чудесна. Удоволствие е да ми гостуват толкова красиви дами.
- Всичките ли са очарователните, добродушни същества, за които се представят? -поинтересува се Гаврил. Още преди да съм чула отговора на Максън, на лицето ми изплува усмивка. Понеже имах предчувствие какво ще отвърне: „Да... донякъде“.
- Ъммм... - Максън отмести погледа си от Гаврил и го стрелна към мен. - Почти.
- Почти? - озадачи се Гаврил. Обърна се към скамейката на избраниците. - Имаме си палавници, значи.
За радост, всички момичета се изкискаха, така че се слях с тълпата. Предателче такова!
- И с какво точно се провиниха въпросните престорени ангелчета? - полюбопитства Гаврил.
- Ами, хм, да видим - Максън кръстоса крака и се намести удобно в стола си. Май за пръв път го виждах толкова непринуден - все пак му се беше отдал шанс да ме иронизира безнаказано. Тази му дяволитост ми допадаше. Щеше ми се да я виждам по-често. - Една от госпожиците прояви дързостта да ми се развика доста свирепо още при първата ни среща. Бях смъмрен най-порядъчно.