Кралят и кралицата се спогледаха озадачено над главата на сина си. Явно дори за тях историята беше новост. Момичетата край мен се гледаха една друга объркано. Не схванах намека, докато Марли не се обади.
- Не си спомням някоя да му е викала в Банкетния салон. А ти?
Максън очевидно беше забравил за уговорката да пазим първата ни среща в тайна.
- Според мен преувеличава, за да е по-забавно. Като се замисля, май му казах няколко думи напреки. Може и за мен да говори.
- Смъмряне, значи? И защо така? - прояви интерес Гаврил.
- Честно казано, не ми стана много ясно. Според мен беше от прилив на носталгия. Поради която причина й прощавам, разбира се. - Стеснението го беше напуснало и вече разговаряше с Гаврил, сякаш не ги наблюдаваха хиляди очи. Заслужаваше похвала.
- С други думи - кавгаджийката е още с нас? - Гаврил огледа ухилено групичката ни, после пак се обърна към принца.
- О, да. Още е с нас - потвърди Максън, без да откъсва очи от лицето на Гаврил. - И възнамерявам да я задържа известно време.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Останах леко разочарована от вечерята. За другата седмица трябваше да предупредя прислужничките ми да отпуснат малко повечко място в ролята. Все пак на човек му се и прияждаше.
Ан, Мери и Луси ме чакаха в стаята ми, готови да помогнат със събличането, но аз им обясних, че още малко ще поостана с тоалета си. Ан веднага се досети, че ще ми гостува принцът, понеже обикновено бързах да се освободя от вталените дрехи.
- Желаете ли да останем до по-късно тази вечер? Няма да ни затрудните - предложи Мери с нескрита надежда в гласа. Като се сетих обаче за неловката им среща с Негово Величество при предишното му посещение, реших, че е най-добре да ги отпратя час по-скоро. Пък и нямаше да понеса любопитните им погледи, докато го чаках.
- Не, не. Ще се справя. Ако случайно роклята ми се опъне, ще ви повикам.
Трите напуснаха неохотно стаята и ме оставиха сама. Нямах представа по кое време ще се отбие принцът, а не ми се щеше да подхващам книга, само за да я оставя след броени изречения, нито пък да седна пред пианото, само за да ме вдигне след няколко акорда. Затова просто полегнах на спалнята и се отнесох в мисли. Сетих се за Марли и човечността й. Осъзнах, че като изключим няколко малки подробности, не знаех почти нищо за нея. Въпреки това бях напълно уверена, че е искрена с мен. Което пък ме накара да се замисля за фалша, преобладаващ сред другите момичета. Чудех се дали Максън има нюх за тези неща.
Опитът му с жените ми се струваше едновременно богат и беден. Държеше се изключително галантно, но близостта видимо го смущаваше. Знаеше как да се отнася към една дама, но не и към обекта на симпатиите си.
Което го поставяше в абсолютен контраст с Аспен.
Аспен.
Името му, образът му, споменът за него ме връхлетяха така главоломно, зашеметяващо. Аспен. Какво ли правеше сега? Вечерният час наближаваше в Каролина. Вероятно още се намираше на работното си място, стига да имаше работа. А може би си гукаше с Брена, или с която там се беше захванал след раздялата ни. Една част от мен гореше от желание да научи... друга бягаше от мисълта като дявол от тамян.
Погледнах към бурканчето. Взех го в ръце и усетих как монетата се плъзга самотно по стените му.
- И аз съм самотна - прошепнах в празната стая. - Самотна съм.
Глупаво ли беше от моя страна да пазя този странен сувенир? Всичко друго му бях върнала, защо тогава не смеех да се разделя и с някакво си пени? Само то ли щеше да ми остане? Монета в стъкленица ли щях да покажа на дъщеря си един ден, като й разказвах за първия си приятел и тайната ни любов?
Нямаше много време да тъна в самосъжаление. Отривистото почукване на Максън ме изтръгна от размислите няколко минути по-късно. За своя изненада хукнах към вратата.
Отворих я рязко, а гостът ме посрещна с учуден поглед.
- Къде са се покрили прислужничките? - попита, оглеждайки стаята.
- Няма ги. Отпратих ги, като се върнах от вечеря.
- Всяка вечер ли правиш така?
- Много ясно. И сама мога да се събличам, благодаря за вниманието.
Максън повдигна вежди и се ухили. Бузите ми пламнаха. Не така бях целяла да прозвучи.
- Наметни се с нещо. Навън е хладно.
Тръгнахме по коридора. Мрачните мисли още витаеха в главата ми, а отлично съзнавах, че принца не го бива в подемането на разговори. Но този път поне веднага го бях хванала под ръка. Откривах известна доза приятелска близост в жеста.
- Ако редовно се освобождаваш от присъствието на слугините, ще се принудя да изпратя страж на пост пред вратата ти - каза Максън.