Кимнах с благодарност.
- Съзнавам, че едва се запознахме, но мисля, че си прекрасен човек. Боли ме да те гледам тъжна. Ако онзи беше тук, щях... щях... - Максън се разтресе от безсилие и въздъхна тежко. - Много съжалявам, Америка.
Отново ме придърпа в обятията си, а аз отпуснах глава на здравото му рамо. Знаех, че ще удържи на обещанието си. Ето защо поверих сърцето си на последния човек, у когото бях очаквала да намеря истинска утеха.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Като се събудих на следващата сутрин, клепачите ми тежаха. Докато ги търках, разсейвайки леката болка, изпитвах доволство, задето бях разкрила душата си пред Максън. Не беше за вярване, че точно в двореца - тази красива клетка, си бях позволила да извадя на показ дълго потисканите си чувства.
През нощните часове обещанието на Максън се бе уталожило в съзнанието ми и вече знаех, че мога да разчитам на закрилата му. Цялата процедура по изнамирането на правилната жена измежду трийсет и петте участнички щеше да отнеме седмици, даже месеци. А аз се нуждаех тъкмо от време, както и от малко лично пространство. Не знаех дали някога ще превъзмогна раздялата с Аспен. Веднъж мама ми каза, че първата любов оставала с теб до гроб. Но се надявах с течение на дните животът ми да се нормализира, за предпочитане по-скоро.
Прислужничките не ме разпитваха за подпухналите ми клепачи; просто се опитаха да оправят нещата. Въздържаха се и от въпроси по отношение на чорлавата ми глава; набързо спретнаха фризурата ми. Оценявах съобразителността им. Не беше като вкъщи, където всички забелязваха меланхолията ми, но не правеха нищо по въпроса. Тези момичета осезаемо се тревожеха за мен. Затова и ме обгрижваха с особено внимание.
Не след дълго бях готова за деня, който предстоеше. Беше събота, следователно нямахме задължителна програма, но пък само в този ден от седмицата ни очакваха в Дамския салон. Вратите на двореца се отваряха за гости днес, а доста хора искаха да се запознаят лично с претен- дентките. Не ми беше до това, но поне се чувствах удобно в чисто новите си дънки. Естествено, размерът ми пасваше идеално. Тайничко се надявах, че щом като така добре се разбирахме с принца, щеше да ми позволи да си тръгна с тях.
Слязох лениво до долния етаж, неотпочинала заради малкото сън. Още преди да стигна вратите на Дамския салон, дочух жуженето на момичешки гласове, а като влязох, Марли ме връхлетя отнякъде и ме завлече към два стола в дъното на стаята.
- Най-накрая! Чакам те цяла вечност! - каза приятелката ми.
- Извинявай, Марли. Късно си легнах и се поуспах - оправдах се аз.
Тя се обърна да огледа лицето ми, навярно доловила остатъчната тъга в гласа ми, но тактично реши да насочи в ниманието си към дънките.
- Страхотно изглеждат.
- Така си е. По-удобна дреха не съм обличала. - Умишлено поразведрих тона си. Отново бях въвела в сила старото правило: Аспен нямаше пропуск за двореца. Прогоних мислите за него и отдадох цялото си внимание на втория си любим човек зад крепостните стени. - Съжалявам, че се забавих. За какво искаше да говорим?
Марли прехапа устна, видимо раздвоена. Седнахме в най-уединеното кътче на салона. Явно имаше тайна.
- Всъщност, като се замисля, май не е добра идея да ти споделям. Понякога забравям, че сме съпернички.
Ясно. Тайната касаеше един наш познайник със синя кръв. Успя да разпали любопитството ми.
- Разбирам те, Марли. Но си мисля, че можем да станем истински приятелки. Не съм способна да те възприемам като своя конкурентка.
- Именно. Толкова си мила. И си фаворитка на народа. Имаш реални шансове да спечелиш... - Тази мисъл като че ли я натъжи малко.
Едва се сдържах да не подскоча или да не прихна в смях.
- Марли, мога ли да ти разкрия една тайна? - гласът ми беше пропит с доброжелателна прямота. Надявах се да ми повярва.
- Разбира се, Америка. Винаги.
- Нямам представа коя ще е следващата принцеса. Като се замислиш, може да е всяка от нас. Предполагам всяка си въобразява, че короната в кърпа й е вързана, но едно знам -ако няма да съм аз, много бих искала да си ти. Струваш ми се великодушно и човечно момиче. Вярвам, че короната би ти прилягала. Най-искрено. - Спестих й съвсем мъничко от истината.
- Аз пък мисля, че ти си умна и очарователна - отвърна тя шепнешком на комплимента ми. - И ти би била страхотна принцеса.