- Чудно ми е защо ли. Така де, какъв е смисълът да поддържа форма? Нали по цял ден седи зад бюро. Странна работа.
- Сигурно обича да вдига гирички пред огледалото - пошегува се Марли, демонстрирайки въображаеми мускули с борческа гримаса на лицето си.
- Ха-ха! Обзалагам се, че е така. Предизвиквам те да го попиташ!
- Забрави!
По всичко личеше, че Марли си бе прекарала добре. Странно защо Максън не ми беше споменал нищо предишната вечер. Поведението му въобще не издаваше, че е имал романтична среща. Дали пък не се стесняваше да ми разкаже?
Огледах се наоколо и ми направи впечатление, че повече от половината момичета имаха напрегнати или нещастни изражения. Джанел, Емика и Зои слушаха съсредоточено Крис. Тя самата се усмихваше въодушевено, но физиономията на Джанел излъчваше тревога, а Зои гризеше ноктите си. Емика разтриваше отнесено кожата под едното си ухо, сякаш я болеше. До тях Селест и Ана, причудлива комбинация, също бяха погълнати в разговор. Вярна на обичайния си имидж, Селест говореше с натрапчиво самодоволство. Марли проследи погледа ми и разясни ситуацията.
- Нацупените са онези, които още не са получили покана за среща. Принцът ми каза, че съм била втората му придружителка само за четвъртък. Старае се да изведе всяко от момичетата.
- Сериозно ли? Това ли е причината според теб?
- Аха. Виж ни нас двечките. Не сме оклюмали, защото вече сме се срещали насаме с него. Знаем, че ни е одобрил, щом не ни е изритал от двореца веднага след рандевуто. Започва да се разчува на коя е отделил от времето си и на коя - не. Пренебрегнатите се тревожат, че не ги харесва и ще ги изпрати по домовете в най-близко време.
Защо беше скрил от мен? Нали уж бяхме приятели. Приятелите обсъждаха подобни въпроси. Ако съдех по усмивките в салона, се беше срещал поне с десетина момичета. Почти цялата вчерашна вечер бяхме прекарали заедно, а разговорът се въртеше само около мен и неволите ми. Що за приятел пазеше тайните си, докато ме предразполагаше да разкривам своите през сълзи?
Тюздей, която досега беше следяла напрегнато разказа на Камил, стана от мястото си и се огледа из салона. Като ни видя с Марли в ъгъла, бързо се отправи към нас.
- Как мина твоята среща с принца? - попита ме безцеремонно.
- Здрасти, Тюздей - поздрави я лъчезарно Марли.
- Ти да мълчиш! - озъби й се тя и пак се обърна към мен: - Хайде, Америка, изплюй камъчето.
- Разказах ви вече.
- Глупости. За снощната говоря! - Една прислужничка дойде да ни предложи чай, който с радост щях да приема, ако Тюздей не беше побързала да я изгони.
- Как...?
- Тайни каза, че ви е видяла заедно - вметна Марли, мъчейки се да оправдае поведението на Тюздей. - Само ти си била насаме с него цели два пъти. Много от момичетата, които още не са получили дори по една покана, се сърдят. Не им се струва справедливо. Все едно че си виновна, ако те харесва повече.
- Не е честно - изхленчи Тюздей. - Само в трапезарията го виждам, две думи не сме си разменили насаме. Какво толкова правите заедно?
- Ами ние... ъ... поразходихме се из градината. Знае, че обичам да излизам навън. И си приказвахме. - Нервите ми бяха опънати, сякаш бях сгазила лука. Тюздей ме гледаше толкова стръвнишки, че извърнах лице. В същия момент забелязах, че момичетата от съседните маси подслушваха разговора ни.
- Приказвали сте си, значи? - повтори скептично.
- Нищо повече - свих рамене аз.
Тюздей изпуфтя, фръцна се и седна неканена на друга маса, принуждавайки Крис да разкаже историята си за пореден път. Аз пък загубих и ума, и дума.
- Добре ли си, Америка? - попита Марли, събуждайки ме от транса.
- Да. Защо?
- Просто ми се виждаш разстроена. - Челото й се сбърчи в израз на загриженост.
- Няма такова нещо. Защо да съм разстроена? Чувствам се великолепно.
Ненадейно, със светкавичен замах, който вероятно щеше да ми убегне, ако не се
намирах в такава близост, Ана Фармър - Четворка, препитаваща се със земеделие, зашлеви Селест през лицето.
Няколко човека ахнаха от изненада, включително и аз самата. Онези, които бяха пропуснали сценката, се обърнаха натам и взеха да разпитват какво се е случило. Гласът на Тайни прониза и последната капка тишина, останала в салона.
- О, Ана, не - въздъхна тъжно Емика.
Още на следващия миг Ана проумя какво беше сторила. Щяха да я дисквалифицират; нямахме право да посягаме на конкурентките си. Емика се просълзи, а Ана просто се вцепени на мястото си. Еднаквата им кастова принадлежност беше обединила двете момичета. Не можех да си представя как щях да се почувствам, ако Марли внезапно отпаднеше от съревнованието.