Сведох глава, което моментално ме издаде, но нямах никакво желание да говоря по този въпрос.
- Жестоко ли?
- Максън, само ще те натъжа допълнително.
- Най-вероятно - кимна мрачно той. - Но ми отваряш очите за неведението, в което съм живял. Моля те.
Въздъхнах тежко.
- Имали сме много лоши моменти. Налагало ни се е да спрем електричеството, за да останат пари за храна. Най- ужасно беше преди една Коледа. Замръзвахме от студ и бяхме навлекли всичките си дрехи, а от устите ни излизаше пара. Мей не проумяваше защо не си разменяхме подаръци. В дома ни никога няма остатъци след хранене. Все някой ги дояжда.
Докато разказвах, лицето му побледняваше все повече, а не исках да го докарвам до сълзи. Трябваше да обърна нещата, да ги представя в по-позитивна светлина.
- Сигурна съм, че чековете от последните седмици са били от огромна полза и семейството ми съвестно разпределя парите. Вероятно са поспестили доста, така че да им стигнат за дълго време напред. Много ни помогна, Максън. - Опитах да го разведря с усмивка, но изражението му не потрепна.
- Господи. Като ми каза, че си дошла заради храната, май не си се шегувала, а? -попита той, поклащайки огорчено глава.
- Максън, сериозно ти говоря, напоследък се справяме доста добре. Знай, че... - Не можах да довържа изречението си.
Максън стана и ме целуна по челото.
- Ще се видим на вечеря.
Видях го да затяга вратовръзката си, докато се отдалечаваше.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Максън беше казал, че ще се видим на вечеря, но не се появи в трапезарията. Кралицата влезе сама и всички станахме да я приветстваме. Като седна, й се поклонихме и пак заехме местата си.
Огледах се из салона за празен стол, предполагайки, че е извел някое от момичетата на среща, но никоя не липсваше.
Цял следобед бях предъвквала последния си разговор с Максън. Нищо чудно, че си нямах приятели. Явно общуването ми се получаваше фрапантно зле.
Докато си четях конско на ум, вратите се отвориха и влязоха Максън и кралят. Максън си беше облякъл сакото, но косата му продължаваше да е в симпатичен безпорядък. Двамата очевидно се съвещаваха по някакъв въпрос. Побързахме да станем за поздрав. Разговорът им беше доста оживен. Принцът жестикулираше с ръце, а кралят кимаше, отчитайки думите на сина си, но без особен ентусиазъм. Като стигнаха главната маса, крал Кларксън потупа Максън по гърба със сурово изражение на лицето си.
Обръщайки се към гостите си, монархът внезапно се окрили от силно вълнение.
- О, божичко, скъпи ми дами, заповядайте, седнете. - Самият той целуна челото на кралицата и също зае мястото си.
Максън обаче остана прав.
- Дами, имам новина за вас. - Всички очи в залата се съсредоточиха в него. Какво ли имаше да ни казва?
- Наясно съм, че на всички ви бе обещано възнаграждение за участието ви в Избора. - Гласът му преливаше от гръмка авторитетност, каквато бе проявявал пред мен един-единствен път - в нощта, когато ми беше позволил да изляза в градината. Фактът, че впрягаше високото си обществено положение в преследването на своя цел, му придаваше някаква обаятелност. - Длъжен съм да ви съобщя обаче, че въведохме известни промени в бюджета. Ако сте Двойка или Тройка по рождение, няма да получавате компенсация. Членуващите в Четвърта и Пета каста запазват правото си на обезщетение, но в леко намален размер.
Няколко от момичетата зяпнаха скандализирано. Парите бяха важна част от сделката. През ушите на Селест например направо излизаше пара. Изглежда, разполагаше ли човек с богатства, привикваше да ги трупа. А и навярно мисълта, че щях да съм по-облагодетелствана от нея, направо я изкарваше извън равновесие.
- Извинявам се за неудобството, но ще оправдая действията си в утрешното издание на осведомителния бюлетин. Тази нова мярка не подлежи на преговори. Ако някоя от вас не е съгласна с нея и не желае да продължи участието си, е свободна да напуснете двореца още след вечеря.
Максън седна и отново заговори на краля, който изглеждаше по-вглъбен в храната, отколкото в думите на сина си. Бях малко обезсърчена, задето семейството ми щеше да получава по-скромна сума пари, но поне не оставаха без нищо. Опитах да се съсредоточа върху вечерята си, но мислите ми не спираха да се щурат в търсене на причината за новата мярка. И не бях единствена: из цялата стая се разнасяше шумолене.
- Защо го прави според вас? - попита дискретно Тайни.
- Може би е изпитание - предложи Крис. - Обзалагам се, че някои от конкурентките ни са дошли само заради парите.
Докато я слушах, забелязах как Фиона сръчква Оливия и ме посочва с глава. Извърнах поглед, за да не разберат, че съм видяла.