Сюзън Елизабет Филипс
Избрах теб
Първа част
1.
Фийб Съмървил възмути всички, когато дойде на погребението на баща си с френски пудел и унгарски любовник. Тя седеше край гроба като филмова звезда от петдесетте, с малък бял пудел в скута, а продълговати слънчеви очила с рамки, обсипани с кристали, скриваха очите й. Присъстващите на погребението трудно можеха да решат кой изглежда по-неуместно — идеално подстриганият пудел, който се кипреше с атлазени панделки, с цвят на праскова на ушите, или невероятно красивият унгарец на Фийб, с неговата дълга конска опашка, украсена със синци, или самата Фийб.
Пепеляворусата коса на Фийб, изкусно прошарена с платиненорусо, се спускаше над едното й око, подобно на Мерилин Монро в „Седемгодишна страст“. Пълните й, влажни устни, покрити с прелестно, божуренорозово червило, бяха полуотворени, докато тя се взираше в лъскавия черен ковчег, където се съдържаха останките на Бърт Съмървил. Беше облечена в светлобежов костюм с подплатено копринено сако, но скандалното бюстие в златист металик, което носеше под него, беше по-подходящо за рок концерт, отколкото за погребение. А и тясната й пола със златна верижка за колан (на едната й халка висеше подрънкващ смокинов лист) беше цепната отстрани до средата на добре оформеното й бедро.
Фийб беше за пръв път в Чикаго след бягството си, когато беше осемнайсетгодишна, така че само малцина от присъстващите на погребението бяха срещали шантавата дъщеря на Бърт Съмървил. Но след историите, които бяха чували за нея, никой не се изненадваше, че Бърт я е лишил от наследство. Кой ли баща би искал да остави собствеността си на дъщеря, която е била любовница на мъж, по-възрастен от нея с повече от четиридесет години, дори и този мъж да е известният испански художник Артуро Флорес! Ами притеснението от онези картини? За човек като Бърт Съмървил картината на голо тяло си беше картина на голо тяло, а фактът, че дузините абстрактни портрети, на които Флорес беше нарисувал Фийб, сега красяха стените на музеи по цял свят, не беше смекчил мнението му.
Фийб имаше тънка талия и слаби, добре оформени крака, но гърдите и хълбоците й бяха закръглени и женствени — едно връщане към почти забравеното време, когато жените са изглеждали като жени. Имаше тяло на палавница — тяло, което дори и на тридесет и три би могло да бъде прихванато през кръста и изложено на стената на някой музей. Имаше тяло на празноглавка, без значение беше, че умът в него е високоинтелигентен, тъй като Фийб беше жена, рядко преценявана по нещо друго, освен външността.
Лицето й не беше по-обикновено от тялото й. В чертите й имаше нещо объркано, въпреки че беше трудно да се каже точно какво, след като носът й беше прав, устните — добре очертани, а лицето й беше с правилна форма. Може би причината беше в страхотно съблазнителната миниатюрна бенка на скулата й. Или пък в очите й. Онези, които ги бяха видели преди тя да ги скрие зад очилата с кристалните рамки, бяха забелязали как ъгълчетата им са дръпнати нагоре, някак прекалено екзотично, за да подхождат на останалите черти на лицето й. Артуро Флорес често беше подчертавал тези очи като въглени — понякога ги рисуваше по-широки от хълбоците й или пък ги разполагаше върху прекрасните й гърди.
По време на погребението Фийб изглеждаше хладна и сдържана, въпреки че юлският въздух беше натежал от влага. Дори и водите на близката река Дюпейдж, която течеше през някои от западните предградия на Чикаго, не облекчаваха жегата. Тъмнозелен навес засенчваше гроба и редиците столове за официалните лица, разположени в полукръг около черния абаносов ковчег. Но навесът не беше достатъчно голям, за да предпази всички присъстващи и голяма част от добре облечената тълпа стоеше на слънцето. Вече започваха да се оклюмват, не само от жегата, но и от силното ухание на почти стоте венци. За късмет церемонията беше кратка и тъй като след нея нямаше да има прием, скоро щяха да имат възможност да се насочат към любимите си барове, за да се разхладят, а и да се порадват тайничко, че този път е бил редът на Бърт Съмървил, вместо на някой от тях.
Лъскавият черен ковчег лежеше на земята върху зелен килим, поставен точно пред мястото, където седеше Фийб, между петнайсетгодишната си природена сестра Моли и братовчед си Рийд Чандлър. Върху полирания капак бяха поставени бели рози, във формата на звезда, украсени с небесносини и златисти панделки — цветовете на „Чикаго Старс“, отбора от Националната футболна лига, който Бърт беше купил преди десет години.
Когато церемонията свърши, Фийб грабна белия пудел, изправи се на крака и пристъпи под потока от светлина, който запали златистите нишки на бюстието й, а кристалите по рамките на очилата й заискряха. Ефектът беше ненужно драматичен за жена, която и без това имаше достатъчно драматичен вид.