Според историите, които беше слушала, това несъмнено беше истина. Тя свали очилата си.
— Ти държиш здраво дисциплината и аз започвам да разбирам колко важна е тя. Но мисля, че трябва да знаеш кога да увеличиш напрежението и кога да се поотпуснеш.
— Не започвай отново.
— Добре. Ти ми кажи защо до снощи „Старс“ не можеха да задържат топката.
— Период. Това е всичко. Такива неща се случват.
— Дан, мъжете бяха прекалено напрегнати. Седмици наред ти ги караше да работят здраво, нахвърляше се върху тях и за най-малката грешка. Хокаше всички, от секретарките до Тъли. Натискът ти беше твърде силен и това повлия на представянето на всички.
По-добре да беше запалила фитила на динамит. Той излетя от стола си.
— Мамка му! Не мога да повярвам! Не мога да повярвам, че си седиш там и ми обясняваш как да тренирам проклетия футболен отбор! Ти не разбираш нищичко от футбол!
Грубостите му летяха като искри над главата й. Гневът му беше така разпален, че тя почти очакваше боята по стените да се разтече. Беше потресена, но в същото време имаше абсурдното усещане, че той я подлага на някакво изпитание, че виковете и беснеенето му са постановка, за да разбере докъде ще стигне смелостта й. Тя се облегна назад и се зае да оглежда дали не се е обелил някъде лакът на ноктите й.
Беше готов да гръмне. Вените на врата му бяха изпъкнали като въжета.
— Виж се! Едва ще успееш да различиш футболна от бейзболна топка! А си мислиш, че можеш да ми кажеш как да си водя тренировките! Мислиш си, че можеш да ми кажеш, че моят отбор е твърде напрегнат, сякаш си проклет психолог или нещо такова, а ти въобще нищо не разбираш!
Той спря, за да си поеме дъх.
— Можеш да изливаш колкото си искаш мръсотии, треньоре — каза тя тихо, — но това няма да промени факта, че аз продължавам да бъда шефът. А сега защо не отидеш да си вземеш един душ и да се поохладиш?
В един миг тя си мислеше, че ще скочи направо върху бюрото й и ще връхлети върху нея. Но той я изгледа вбесено и излезе от офиса й.
Половин час по-късно Рон откри Дан зад сградата — мяташе една топка в коша, поставен близо до вратата на външната съблекалня. Тъмни петна от пот покриваха предницата на фланелката му. Дишаше тежко, докато дриблираше с топката и като отскачаше, я хвърляше към коша.
— Тъли ми каза, че си тук — изрече вместо поздрав. — Имам нужда от малко информация за Зийк Клакстън.
Кошът се разтресе, когато Дан метна вътре топката.
— Фийб не е особено доволна от треньорските ми умения!
Думите излетяха от устата му и той хвърли топката към гърдите на Рон с такава сила, че управителят отстъпи назад.
— Поемай — изрева Дан.
Рон изгледа топката, сякаш тя беше бомба, готова да избухне. Беше наблюдавал убийствените игри на Дан, когато той беше разстроен за нещо и нямаше никакво намерение да се замесва в нещо такова. Сложи на лицето си изражение на дълбоко съжаление и показа най-новия си тъмносин костюм.
— Съжалявам, Дан, но имам среща и не съм облечен за…
— Поемай, дявол да го вземе!
Рон пое.
Дан го остави да стреля, но Рон беше толкова нервен, че топката отскочи от дъската, доста над коша. Дан грабна полетялата обратно топка и се втурна към мястото, където щеше да се прицели. Рон стоеше притеснено отстрани, като се опитваше да измисли начин, по който да се измъкне.
— Пази ме, за бога!
— Всъщност никога не съм бил твърде добър на баскетбол.
— Пази ме!
Рон се постара, но Дан беше почти тридесет сантиметра по-висок и двайсетина килограма по-тежък. Освен това беше професионален атлет, а не роден дървеняк.
— Приближи се! Използвай лактите си, за бога! Направи каквото се налага, за да вземеш проклетата топка!
— Ъъ… Лактите са извън правилата, Дан, а аз…
Дан протегна крак и го спъна нарочно.
Рон се просна на бетона. Чу как коляното на новите му тъмносини панталони се раздира. Усети пареща болка върху дланите си и вдигна поглед, кипящ от гняв.
— Направи го нарочно!
Устните на Дан се извиха.
— И какво ще ми направиш, женчо?
Вбесен, Рон се изправи на крака и захвърли сакото на костюма си.
— Ще тикна тази топка в гърлото ти, надуто копеле.
— Не и ако играеш по правилата.
Дан нарочно протягаше топката към него, за да го тормози.
Рон хукна след него. Мушна лакът в корема му, а с юмрука на другата ръка освободи топката. Тя излетя на другия край на игрището. Побягна след нея, но Дан беше по-бърз и я грабна. Когато треньорът се завъртя към него с топката, Рон го удари в ребрата, после ритна отзад коляното му. Дан загуби равновесие. Преди той да успее да се съвземе, Рон сграбчи топката и я метна в коша.