— Сега вече схвана идеята — каза Дан и грабна топката.
Рон му скочи, но за съжаление бурният сблъсък не попречи на Дан да отбележи следващия си кош. Рон пое топката, блъсна Дан с глава и изтича до края на игрището откъдето стреля, но изтърва със съвсем малко.
Последва ожесточена битка. Летяха юмруци, лактите работеха, използваха забранени от правилата спъвания. Все пак Дан играеше почти по правилата.
Когато свършиха, Рон огледа щетите. Беше съсипал костюма си, ръката му беше ударена, но имаше само три коша по-малко. През целия си живот не се беше чувствал толкова горд.
Слабото есенно слънце се подаде иззад един облак. Двамата се отпуснаха на тревата до игрището, за да си поотдъхнат. Рон подпря ръце на свитите си колене, пое си дълбоко въздух и загледа с дълбоко задоволство подутината върху лявата вежда на Дан.
— Опасявам се, че окото ти е доста ударено.
Опита се, но не успя да прикрие тържествуващата нотка.
Дан се засмя и изтри потното си чело с ръкава на фланелката си.
— Щом спря да се държиш като дебютантка, заигра здраво. Трябва да го направим отново.
Да! Рон искаше да скочи с вдигнати възторжено ръце, но се задоволи само с едно мъжкарско изпъшкване.
Дан протегна крака и се подпря назад на длани.
— Кажи ми, Рон, мислиш ли, че натоварвам твърде много момчетата?
Рон издърпа съсипаната си вратовръзка.
— Физически не.
— Не за това те питам.
— Ако искаш да разбереш дали одобрявам или не онова, което направи Фийб в съблекалнята, ще ти кажа, че не го одобрявам. Първо би трябвало да говори с теб за нещата, които я тревожат.
— Тя казва, че не търпя критика.
Той изглеждаше толкова сърдит, че Рон се разсмя.
— Не виждам кое е чак толкова смешно.
— Ти наистина не търпиш критика, а действително я заслужаваше. Фийб е права. Ти претоварваше момчетата твърде много и това повлия на психическата им настройка.
Рон вероятно не би бил чак толкова откровен, ако не беше възбуден от играта. За негова изненада Дан не избухна. По-скоро изглеждаше засегнат.
— Струва ми се, че като управител на „Старс“, ти можеше да проявиш достатъчно здрав разум и да говориш с мен, вместо да изпращаш една жена, която въобще не разбира от футбол, да върши тази работа.
— Точно това ми каза и тя сутринта.
— Тя и теб ли подбра, а?
— Струва ми се, че в момента тя не изпитва особени симпатии към когото и да било от двама ни.
Мъжете се загледаха към празното баскетболно игрище. Дан се размърда и сухите листа под него прошумоляха.
— Все пак снощната победа си я биваше.
— Така е.
— Речта й в съблекалнята ще остане във футболната история.
— Никога няма да я забравя.
— Ама тя наистина не разбира кой знае колко от футбол.
— През третата четвърт тя ръкопляскаше, когато отнеха топката от нас.
Дан се изсмя и въздъхна със задоволство.
— В края на краищата, Фийб си върши работата по-добре, отколкото някой от нас беше очаквал.
— Дан!
Фийб беше смаяна, че след спора им следобед треньорът на „Старс“ се е появил пред вратата й с голяма кутия с пици. Часът беше почти десет и гримът й отдавна се беше изтрил. Беше се облякла удобно в избелял клин и торбест виолетов пуловер, който едва стигаше до ханша й.
— Не те очаквах.
Тя избута очилата си за четене върху главата си и отстъпи, за да му направи място да мине.
— Не разбирам защо. Казах ти, че ще дойда.
— Това беше преди караницата ни.
— Караница? — Изглеждаше раздразнен. — Това не беше нищо повече от служебно обсъждане и толкова. Ти се палиш за най-невероятни неща.
Той затвори вратата.
Отговорът й беше спестен, защото Пух дотича във фоайето джафкащ и тръпнещ от щастие при вида на новодошлия. Фийб взе кутията с пиците и се загледа развеселена в кучето, което се въртеше толкова бързо около краката на Дан, че почти се пързаляше.
Той погледна предпазливо към пудела.
— Няма да се изпикае, нали?
— Няма, ако го целунеш и го наречеш сладкишче.