Той се разсмя и се наведе, за да потупа по мъжки главичката на кучето. Пух веднага се излегна по гръб, за да може да открие коремчето си.
— Не прекалявай, куче.
Пуделът прие това добродушно и ги последва в кухнята.
— Какво се е случило с окото ти?
— Какво око? О, това ли? Баскетболен мач. Твоят управител не играе по правилата.
Тя спря на място.
— Рон ти направи това?
— Това момче има нещо доста подличко в себе си. Съветвам те да не му се мяркаш пред очите, когато е ядосан.
Дори и за миг не можеше да повярва, че това е работа на Рон, но от блясъка в очите му й беше ясно, че Дан няма да й каже нищо повече.
Лицето на Моли светна, когато влязоха в кухнята. Тя стана от масата, където тъкмо беше привършила домашното си.
— Дан! Фийб каза, че няма да идваш.
— Е, ами Фийб не може да знае всичко, нали? Съжалявам, че дойдох толкова късно, но понеделниците са дълги дни за треньорите.
Фийб знаеше, че Дан и помощниците му обикновено работят до полунощ в понеделник. Предположи, че той ще се върне на работното си място веднага щом си тръгне от дома им. Направи й впечатление, че той удържа обещанието си, дадено на Моли.
Докато Фийб подреждаше чинии и салфетки на масата, той каза:
— Надявам се, че вие, дами, не сте преяли на вечеря и ви е останало малко място за едно леко хапване преди лягане.
— Аз имам място — каза Моли.
— И аз.
Фийб вече беше изяла един шоколадов еклер, с който и без това превиши разрешените калории, така че още няколко грама нямаха кой знае какво значение.
Дан седна на единия край на масата и докато всички си вземаха големи парчета пица, той попита Моли за училището. Не трябваше да я разпитва много, за да се разбърбори за новата си приятелка Лизи, за уроците и за учителите, като му предостави без всякакви усилия информацията, която Фийб се опитваше да изкопчи от нея дни наред.
Моли се пресегна за второ парче пица.
— Има още нещо, което не можеш да познаеш. Госпожа Джиноувиз, нашата съседка, ме нае да гледам нейните момчета близнаци за няколко часа след училище във вторник и четвъртък. Те са на три години и половина и са толкова сладки, но тя казва, че понякога има нужда от почивка, защото я изтощават. Плащат ми по три долара на час.
Фийб остави вилицата си.
— Не си ми споменавала за това.
Изражението на Моли стана упорито.
— Пег каза, че може. Сега сигурно ще ми забраниш.
— Не. Смятам, че така ще натрупаш опит. Просто ми се иска да беше поговорила с мен…
Дан слушаше разговора им, но не каза нищо.
След половин час Фийб го изпрати до вратата и му благодари. Както и подозираше, той се връщаше в комплекса на „Старс“, за да привърши плана на играта им срещу противниците им от другия край на града — „Беърс“.
Той протегна ръка към дръжката на вратата, но се поколеба, преди да я завърти.
— Фийб, не казвам, че си права за онова, което обсъждахме днес, а подходът ти със сигурност не ми харесва, но ще имам предвид думите ти.
— Това е достатъчно.
— В замяна искам да ми обещаеш, че ще говориш с мен веднага, когато решиш, че нещо не е наред в начина, по който тренирам хората.
— С телохранител ли да дойда или смяташ, че зареден пистолет ще бъде достатъчен?
Той въздъхна и пусна дръжката на вратата.
— Наистина започваш да ме изкарваш от търпение. Не знам откъде си придобила това впечатление, че съм труден човек. Аз съм един от най-разумните хора на света.
— Радвам се да го чуя, защото има още нещо, което исках да обсъдя с теб. Ще бъде добре, ако оставиш Джим Бийдерот на скамейката другата седмица, за да може и резервата му да поиграе.
Той избухна.
— Какво? От всички глупави, тъпи…
Изражението върху лицето на Фийб го спря. Тя повдигна вежди и се ухили.
— Само пробвах.
Върна й го, като я огледа от главата до петите и прошепна с копринено мек глас, от който тя потръпна:
— Малките момиченца, които се приближават твърде много до опасната зона, може наистина да си намерят белята.
Той целуна леко устните й, отвори вратата и изчезна по пътеката.
Когато влезе в колата и седна зад кормилото, той вече съжаляваше за целувката и многозначителните думи. Повече не, обеща си той. Най-после беше решил какво да прави с техните отношения и флиртуването не влизаше в сметките.
Миналата нощ беше прекарал последната част от полета към дома в мисли за това как може Фийб да остане в леглото му, докато ухажва Шейрън Андърсън. Толкова силно желаеше Фийб, че се опита с най-различни доводи да убеди себе си, че е възможно двамата да имат кратка връзка, но още преди самолетът да се приземи, осъзна, че не може да направи такова нещо. Бъдещето му с Шейрън беше прекалено важно за него и не можеше да го излага на риск, само защото не успяваше да удържи плътските си желания за Фийб.