Предната седмица вечеря набързо с Шейрън и отново се убеди, че тя е жената, за която иска да се ожени. Тя доста се притесняваше в негово присъствие, но това можеше да се очаква. Когато я отведе до дома й вече се беше поотпуснала. Целуна я набързо за довиждане, но това беше всичко. В някакъв момент той беше взел старомодното решение, че няма да спи с Шейрън преди сватбата.
Колкото до Фийб… желаеше я до болка, но и преди се беше справял със страстта си и смяташе, че времето ще се погрижи за това. Знаеше, че е най-безопасно, ако отношенията им останат чисто служебни, но идеята дяволски го потискаше. Вече беше започнал да я харесва, по дяволите! Ако беше мъж, сигурно накрая щеше да се окаже сред най-близките му приятели. Защо да я отхвърля от личния си живот сега, след като в края на годината тя ще се върне в Манхатън и той сигурно няма да я види никога повече?
Не искаше да я подвежда. Единственото, което трябваше да направи, беше да се държи с нея като с приятел. Никакви издънки повече, като целувката тази вечер, никакви сексуални предизвикателства, отправяни в тоалетната на някой самолет. За момента тя може би искаше да продължи физическата им връзка, но той знаеше от опит, че жените като Фийб се отнасят философски към тези неща. Веднъж да й покаже, че променя правилата помежду им и тя ще го последва. Тя знаеше, че нещата понякога се получават, понякога не. Нямаше нужда да й се обяснява.
Той се усмихна, докато палеше колата. Фийб беше голяма работа. Беше спечелила уважението му някак без той да се усети. Не беше предполагал, че тя ще влага толкова усилия в работата си като собственик на „Старс“. Себеотдаването й беше още по-впечатляващо, защото тук тя не беше в свои води. А и успяваше да му се противопостави по начин, който го караше да й се възхищава. Тя държеше на своето, но не използваше мръсни номера, за разлика от Валери, която се спречкваше с него само заради удоволствието, което й доставяше това.
Отношенията с Фийб бяха станали нещо важно за него и ако не се поддадеше на силното, но неподходящо физическо привличане помежду им, той не виждаше защо да не бъдат приятели. Не че щеше да му бъде лесно да държи ръцете си далече от нея. Добре че тази вечер през по-голяма част от времето седеше, защото постоянно беше възбуден като я гледаше да се върти наоколо в този страхотен клин и с този пуловер, който едва покриваше задника й.
Той се ухили, докато потегляше. Ако руснаците имаха достатъчно разум, щяха да вземат предвид и радиоактивното тяло на Фийб, преди да подпишат споразумението със Съединените щати за неразпространение на ядреното оръжие.
И това беше още една причина да иска да се ожени за Шейрън. От болезнения си опит знаеше, че продължителните връзки не се изграждат на основата на физическото привличане. Важни бяха общите ценности, а точно това го свързваше с Шейрън.
Още когато самолетът кацна, Дан беше решил. Когато Фийб напусне града в края на годината, той ще направи предложение на Шейрън, а за сега ще се радва на присъствието на двете жени. Нямаше да се чувства неудобно от себе си, стига да успееше да задържи панталоните си закопчани. Фактът, че се чувстваше адски потиснат от решението си никога повече да не се люби с Фийб, беше още една причина да не прекрачва повече границите на платоничната връзка. Независимо от всичко, той нямаше намерение да повтаря грешките от първия си брак.
Мислите му бяха прекъснати от мярналия се сив микробус, паркиран в тясна уличка, на три пресечки от дома на Фийб. Той изруга и даде на заден. Гумите на ферарито изсвистяха от рязкото спиране. Отново смени скоростите. Мощният двигател реагира веднага и колата зави по уличката, достигайки микробуса точно когато шофьорът му се канеше да потегли. Дан завъртя кормилото, за да остане микробуса между колата, паркирана зад него, и ферарито, после излетя от колата.
Взе разстоянието за четири крачки, отвори рязко вратата на микробуса и измъкна шофьора за реверите на сакото му.
— Защо караш след мен, жалък идиот такъв?
Мъжът беше тежък. Той се спъна и едва не падна.
Замахна с ръка, за да удари Дан, но той го блъсна в микробуса.