— През онази нощ не мислех нормално.
— Тогава пак не мисли нормално.
Тя затвори очи, притисна ръце до раменете му и го целуна. Той не отговори на целувката й и тя се замоли да го направи, преди да е загубила смелостта си.
Той изстена и впи устни в нейните. Притисна я силно до себе си, като я улови с едната си ръка през кръста, а с другата докосваше тила й. Ръцете й го галеха навсякъде, толкова силно го желаеше. Усети, че и той е възбуден. Може би сега.
Той я стисна за раменете и леко я отдръпна от себе си. Виждаше се как се опитва да се контролира.
— Не бива да правим това, Фийб.
— Защо?
Замаяна, тя се опита да преглътне факта, че той я отблъсква.
— А, ето ви.
Тя се завъртя към вратата, откъдето се зададе Рийд. Черното му вълнено палто беше разкопчано и под него се виждаше бял кашмирен шал. Какво ли беше видял?
Когато „Старс“ започнаха да печелят, дружелюбието на Рийд започна да се пропуква. Не беше очаквал, че ще е необходимо толкова много време, преди отборът да мине под негово ръководство. Все още внимаваше как й говори пред другите, но когато останеха сами, тя долавяше чертите на малкия тиранин, който накъса снимката на майка й.
Той свали от ръцете си чифт черни кожени ръкавици.
— Радвам се, че те хванах, Дан. Искам да се срещнем тези дни, за да поговорим за новите играчи. Имам няколко идеи, които трябва да обсъдим.
— Ще ми бъде много приятно да си побъбрим, Рийд — каза Дан учтиво. — Но се опасявам, че докато не загубим, не мога да слушам други идеи, освен тези на Фийб.
Рийд се подразни, че го отрязаха и тя видя това, но той беше прекалено хитър, за да позволи на Дан да забележи нещо. Отправи й онази покровителствена усмивка, която предизвикваше в нея желание да му издере очите.
— Фийб не знае нищо за тази работа.
— Ще останеш изненадан колко много знае Фийб. Всъщност, в момента тя тъкмо ми казваше мнението си за Рич Фъргюсън от „Мичиган“. Нали, Фийб?
— Това хлапе наистина си струва — отвърна тя със завидна самоувереност, като се има предвид, че никога не беше чувала за Рич Фъргюсън.
— Учудващо е колко много може да научи една умна жена само за няколко месеца. Все пак това не означава, че съм съгласен с теб за Дженкинс.
— Може и да си прав. Ще го обмисля.
Господи, не ме наказвай за лъжата!
Тя оцени защитата на Дан, но това не компенсираше неоспоримия факт, че тя направо му се беше хвърлила в ръцете, а той я беше отблъснал.
Рийд усети, че те се бяха съюзили и това не му хареса.
— Рано или късно ще трябва да работиш с мен — изрече той рязко. — Страхувам се, че методите ми на управление ще бъдат по-категорични от тези на Фийб.
— Очаквам, че ще вършиш нещата както намериш за добре — отвърна Дан, отказвайки да налапа въдицата.
Гейри Хюит, който работеше почти толкова часа на седмица, колкото и Дан, надникна през вратата.
— Извинявай, че ви прекъсвам, Дан, но донесоха един нов филм, който искам да погледнеш. Мисля, че ще получим отговор на проблема с Колие.
— Разбира се, Гейри.
Той се обърна към Фийб. Повдигна леко вежди, за да я попита дали иска да остане с нея, за да й предложи подкрепата си.
Тя се усмихна.
— Ще завършим обсъждането утре.
Дан метна една кърпа на врата си и излезе, като кимна на двамата.
Рийд плесна с черните кожени ръкавици по дланта си.
— Нека да те заведа на вечеря. Това ще ни даде възможността да поговорим.
— Съжалявам. През седмицата се опитвам да се храня с Моли.
Очите му се присвиха леко.
— Не съм ти казвал, че наистина съм възхитен от начина, по които се зае с нея. Ти съвсем не си майчински тип жена и знам, че това е голяма жертва.
— Приятно ми е с Моли. Така че нищо не съм жертвала.
— Радвам се. Сега, когато го няма Бърт, не мога да не се чувствам поне малко отговорен за вас. Предполагам, че е съвсем естествено, щом като съм единственият ви жив родственик — мъж.
— Благодаря ти за загрижеността, но се справяме добре.
— Благодарен съм, че си светска жена. От това, което видях, когато влязох тук, беше очевидно, че акулите кръжат наоколо.
— Акулите?
Той се разсмя.
— Всичко е наред, Фийб. Няма нужда да се преструваш пред мен. Сигурен съм, че ухажванията на Дан са толкова забавни за теб, колкото и за мен. Никой не очакваше, че „Старс“ ще постигнат толкова много… дори и техният треньор. Предполагам, че е естествено да иска да си остави отворена вратичка, въпреки че очаквах да го направи по-изтънчено.