— Рийд, нямам представа за какво говориш — възпря го рязко тя.
Челото му се смръщи загрижено.
— О, боже, Фийб, съжалявам. Мислех… Отношението ти към него е сериозно, нали? Боже, чувствам се като мръсник. Нямах намерение да ти го стоварвам така.
— Защо просто не кажеш каквото си намислил.
Фийб демонстрира спокойствие — нещо, което не чувстваше.
Той я изгледа като добрия чичо.
— Футболът е най-важното нещо в живота на Дан. И двамата го знаем. Дори и най-малката възможност да се добере до „Старс“ сигурно го подлудява. Сега той те използва без никакъв риск за себе си. Ако „Старс“ загубят, той може да се измъкне от връзката без неприятности. Но ако не загубят… — Той стисна зъби. — Мисля, че можеш да очакваш от нашия главен треньор предложение за брак, което ще дойде толкова бързо, че ще ти завърти главата.
Дан си имаше своите недостатъци, но не би я използвал, за да се добере до „Старс“. Едва ли някога беше харесвала Рийд по-малко, отколкото в този миг. Той беше мазен и подъл, съвсем безпринципен и пълен егоист. Дори и така да беше, тя знаеше, че той си вярва, защото би направил точно това, ако беше на мястото на Дан.
— Благодаря за загрижеността, но мисля, че приемаш отношенията ни с Дан по-сериозно, отколкото аз.
Лъжкиня!
— Радвам се да го чуя. Сигурно не трябваше да говоря за това. И без това този разговор е безсмислен до неделя. „Старс“ са по-слабите тази седмица. Надявам се, че си подготвена за загубата.
— Ще видим.
Рийд си отиде и тя остана в празната стая, замислена колко смешни са подозренията му за Дан. Ако Дан я омайваше, за да се добере до „Старс“, съвсем беше оплескал работата.
В последната минута се наложи Рон да се обади по телефона от колата, затова Фийб влезе сама във внушителното фоайе, обзаведено в сребристо и синьо, на един от най-новите и най-престижните клубове в окръг Дюпейдж. Бяха минали само три дни след Коледа и фоайето все още беше украсено с вечнозелени клонки и пухкави сребристи гирлянди. Не се изненада, когато Джейсън Кийн избра трапезарията за частно ползване за място на срещата, която тя беше поискала, защото той беше основният покровител на клуба.
Фийб все още се опитваше да приеме факта, че надеждите й за „Старс“ могат да останат живи, поне още седмица. Противно на предсказанията на Рийд, „Старс“ биха в неделя „Чарджърс“ с гол от игра в един непоносимо напрегнат мач, успявайки да измъкнат титлата на Централната дивизия на Американската футболна конференция от „Стийлърс“, които загубиха от „Бенгълс“, след доиграване. Сега отново имаше възможност да запази мечтата си жива.
Тя се настройваше за загуба този път. Години наред Бърт беше опитвал да измени договора за стадиона с Джейсън Кийн, но без успех. Тя нямаше причини да си мисли, че ще се справи с положението, което баща й не беше успял да промени. Седмиците работа й бяха дали относително ясна представа за финансите на отбора, но в сложните преговори нямаше опит.
Логиката й подсказваше просто да подпише новия договор, представен от адвокатите предната седмица. За „Старс“ вече не можеше да има промени на резултата в последната минута. Следващото им поражение щеше да ги извади от играта. Ако успееше някак да подобри условията на договора за стадиона, тя само щеше да помогне на Рийд. От друга страна, докато „Старс“ не загубеха следващия мач, тя все още беше собственичка и щеше да направи онова, което е най-добро за отбора.
Мисълта за това, което й предстоеше тази вечер, си беше казала думата и стомахът й се свиваше. Усещането се засили, когато в другия край на фоайето се отвори стъклена врата с надпис „Само за членове“. Фийб си пое дълбоко дъх, когато разпозна Дан във високия, добре сложен мъж в смокинг.
Плановете за тази вечер бяха заемали мислите й, затова тя не се чуди дълго над това, че той я отблъсна предната седмица в залата. Сега болката се върна отново и тя се стегна, когато видя, че той тръгва към нея.
— Какво правиш тук?
— Член съм. Да не си помисли, че ще проваля срещата ти с Кийн?
— Откъде знаеш за срещата ми?
— От Рон.
— Срещата беше тайна.
— Не съм казал на никого.
— Нарочно се правиш, че не разбираш. Ти не трябваше да знаеш.
— Това въобще няма смисъл, Фийб. Как да ме покани Рон, без да ми казва, че имате среща?