Тази вечер щеше да й бъде достатъчно трудно и без да трябва да търпи присъствието му на нещо, което можеше да се провали.
— Страхувам се, че трябва да оттегля поканата на Рон. Бяхме решили това да бъде среща между нас двам… Джейсън Кийн и няколко от съветниците му.
— Извинявай, Фийб, но Рон става злобен, когато не правя каквото ми каже. Страхувам се да му се опъвам, откакто ми направи онази синина.
— Той не… е правил синина! Ти си… Това е най-смешното…
Докато тя заекваше, Дан едва се сдържаше да не целуне нацупените й устни. Стопроцентово чисто желание го заля още в мига, когато я видя. Вместо да свикне да се държи далеч от нея, с всеки ден му ставаше все по-трудно да не я докосва. Всичко в нея го възбуждаше, точно сега, например. Косата на повечето жени изглежда твърда и неподвижна, когато се издокарат. А косата на Фийб имаше такъв вид, сякаш тя излиза от спалнята. Падаше на меки вълни почти до раменете й и леко се къдреше в краищата, сякаш току-що е прокарала пръсти през нея. Освен това имаше най-прелестната шия, която беше виждал някога — дълга и изящна.
Каза си, че би трябвало да е благодарен, че тя все още е покрита от черното официално манто. В последно време и широките дрехи, с които идваше понякога на работа, не помагаха много, за да скрие онова, което е под тях. Знаеше, че трябва да е доволен от това, че тя вече се облича като делова жена, но истината беше друга. Оказа се, че чака с нетърпение дните, в които тя се появяваше в стария си вид. Не че имаше намерение да й признае това.
Най-трудното нещо, което беше правил в живота си, беше да спре да я целува онзи път. Въпреки че отдръпвайки се от нея се опитваше да направи онова, което е почтено, отчаяното изражение на лицето й го беше накарало да се почувства като червей. С изключение на онези няколко секунди, в които изгуби контрол над себе си, той почти два месеца не бе правил нищо, с което да я подведе. Трябваше да се радва на това, а се чувстваше потиснат. Непрекъснато си повтаряше, че Фийб скоро ще се върне в Манхатън и всичко ще се оправи, но вместо да го ободри, това още повече го тормозеше.
Фийб продължаваше да го напада. Тези нейни дръпнати очи потъмняха до цвета на старо бренди, докато тя беснееше тихо заради неочакваното му присъствие тази вечер.
Искаше му се и Шейрън да държи на мнението си така, както го правеше Фийб, но не можеше да си представи това, защото Шейрън беше малка сладка женичка, която въобще не притежаваше дързостта на Фийб.
С Шейрън се виждаха поне веднъж на седмица, но тъй като сега за пръв път се обвързваше със скромна жена, той все още не можеше да свикне. Понякога мекият характер на Шейрън го дразнеше, но той си напомняше какви са предимствата. Никога през живота си нямаше да се притеснява, че Шейрън Андърсън ще напердаши децата му, когато я ядосат. Нямаше да се притеснява, че тя ще се държи с децата му както неговата старица се държеше с него.
Фийб потропваше с пръстите на високите си обувки, а обиците й блестяха и се полюшваха напред-назад между къдриците й.
— Защо те е извикал Рон? Не ми спомена нищо.
— Ще трябва да питаш него.
— Опитай се да познаеш.
— Добре де, той наистина спомена нещо за резервен куотърбек, в случай, че се навреш между шамарите.
— Така ли?
— Знаеш, че имаш навика понякога да го правиш.
— Не е вярно!
Тя откопча мантото си. Когато Дан видя какво е облякла отдолу, веселото му настроение се стопи.
— Нещо не е наред ли?
С влудяваща усмивка тя плъзна мантото надолу по заголените си ръце.
Сякаш го посякоха с брадва. Как можеше тя да постъпва така? Беше се въздържал твърде много и сега избухна.
— По дяволите! Тъкмо започвам да си мисля, че си поумняла и ти ми доказваш, че греша! Аз си въобразявах, че вече ти просветва за какво точно става дума в цялата тази работа, но сега разбирам, че дори не се и досещаш!
— Охо. Някой наистина е крив тази вечер. Може би е по-добре да си гледаш работата и да си вървиш вкъщи.
Тя съблече мантото си и отиде да го остави, а бедрата й се полюшваха. Когато се обърна към него, той усети, че слепоочията му затуптяха. Само допреди миг си мислеше колко много харесва ексхибиционистките дрехи на Фийб, но това беше, преди да види сегашното й облекло.
Беше облечена като проститутка от публичен дом. Той огледа дългата тясна, черна рокля, която изглеждаше повече като мазохистична амуниция, отколкото като дреха.
Горната част беше изработена от мрежа и черни ленти. Едната лента се увиваше около врата й, следваха ленти, които слизаха надолу във формата на ветрило и стигаха до малко по-широка лента в средната част на гърдите й, която едва прикриваше върховете им. През черната мрежа с дупки колкото пет цента, той виждаше извивката на гърдите й, които изпъваха тясната лента.