Дан взе едно питие от сервитьора и поздрави останалите присъстващи мъже — Джеф О’Брайън, административен асистент на Джейсън, и Чет Дийлейънти, негов адвокат. Веднага щом успя да се измъкне, той отиде до камината, за да подслушва. Очевидно и Рон имаше същата идея, защото го последва.
Фийб беше с гръб към тях и Дан беше почти сигурен, че вижда абсолютно всяка извивка на задника й под прилепналата материя. Тя изпиваше Джейсън с очи и се подпираше на него, сякаш той беше стълб на улична лампа. Кръвното на Дан се качи чак до стратосферата.
— Мога да те наричам Джейсън, нали? — пропя тя. — Още повече при всичките ни общи приятели.
Дан зачака думите на Кийн.
— Кои например?
— Половината Манхатън. — Тя сложи собственически ръка на ръкава му. Червените й нокти изпъкваха като капки кръв, изтръгнати от камшика. — Познаваш Блакуелс и Майлс Грийг, разбира се. Не е ли разбойник този Майлс? А и Мици Уелс, дявол такъв.
Джейсън очевидно усещаше ефекта от всичките тези гама-лъчи от обожание, които го засипваха, защото усмивката му стана още по-широка.
— Познаваш ли Мици?
— Разбира се. А ти почти си й разбил сърцето.
— Не съм аз.
Тя сниши гласа си, докато той се превърна в омаен шепот, после прехапа долната си устна така, че Дан имаше чувството, че главата му ще избухне.
— Ако ти призная нещо, ще обещаеш ли да не си помислиш, че съм ужасна.
— Честна дума.
— Бях я помолила да ни запознае… това беше, преди да започнете да се срещате сериозно… а тя отказа. Това едва не развали приятелството ни. Но сега, като те срещнах, разбирам защо те е крила.
Дан виждаше как Джейсън оглежда роклята и закопчалките, за да не губи с тях време после, когато я съблича. Изръмжа отвратено, повдигна глава и изпразни чашата си.
Кийн щеше да съблича тази рокля само през трупа му.
Вечерята беше готова и те заеха местата си. Начело на масата беше седнал Джейсън, а от двете му страни бяха Рон и Фийб. Дан седна в края, между Джеф О’Брайън и Чет Дийлейънти. Храниха се сякаш цяла вечност. По времето, когато сервираха десерта, мъжете в края на масата се бяха отказали и от най-слабите опити да разговарят, за да могат да подслушват.
Дан гледаше Фийб, която смучеше една ягода с устните си, излъчващи рентгенови лъчи. Тя отправи поглед към Кийн и Дан си каза, че ще направи предложение на Шейрън Андърсън още в края на тази седмица.
Рон почти не беше вдигнал очи от чинията си през цялата вечер, но когато наляха кафето, той като че ли се пооживи. С почти деветдесет минути закъснение, ако питаха Дан.
— Извинявай, че прекъсвам разговора ти, Фийб, но мисля, че е редно да обсъдим причината за нашата среща.
Фийб го изгледа толкова изумено, че на Дан му се прииска да я разтърси. Толкова ли нямаше търпение да прибави и Кийн към колекцията си от скалпове, че не помнеше вече защо са тук?
— Причината?
— Договорът за стадиона — напомни й Рон.
— О, миличък. Промених решението си, Рони. Не искам да говорим за това тази вечер. Просто се отпусни и се наслаждавай. Сега с Джейсън сме приятели, а всеки знае, че човек не бива да смесва работата с приятелите си.
— Точно такава жена ми е по сърце — изсмя се Джейсън.
— Рони мисли само за работа. Толкова е досадно. В живота има по-важни неща от някакъв глупав стар договор.
Дан се стегна на мястото си. Нещо не беше наред тук. Фийб наистина се интересуваше от договора, а и никога не беше наричала управителя си Рони.
Кийн се усмихна самодоволно на Рон.
— Защо не си налеете още вино, Макдърмит?
— О, не, благодаря.
— Не се дърпай, Рони. Можеш да се обадиш утре на Джейсън и да му кажеш какво съм решила.
— Какво има да се решава — каза Кийн спокойно. — Всичко си е вече решено.
Пръстите й отново хванаха ръкава му.
— Не съвсем, но нека не си разваляме вечерта, като говорим за работа.
Кийн застана нащрек, почти без да промени изражението си.
— Изпратихме ви почтен договор. Същият, който баща ти подписваше. Надявам се, че си доволна.
— Аз не съм доволен — намеси се Рон, толкова властно, че заслужи възхищението на Дан.