Те спряха пред каменната фермерска къща. От прозорците на всекидневната върху верандата попадаха леки петънца светлина. Лозата в края на верандата висеше изсъхнала върху решетката си, но въпреки това успяваше да изглежда красиво в студената декемврийска нощ.
Фийб изчака Дан да й отвори вратата, но когато той го направи, тя трябваше първо да завърти краката си навън, защото роклята й беше прекалено тясна.
Той протегна ръка, за да й помогне. Когато пръстите му стиснаха нейните пръсти, тя се опита да потисне тръпката, която я прониза. Докато двамата с Дан се изкачваха по стълбите, под пръстите на черните, обшити с мъниста високи обувки прошумоля настъпен лист.
— Мислех си, че всичко свърши, когато Кийн поиска да се обади на близкия ти личен приятел Доналд Тръмп.
— Доналд има чувство за хумор. Въобще не ми се наложи да го убеждавам, за да подкрепи историята ми.
Коридорът беше осветен от една месингова лампа с черен абажур, поставена върху малък античен шкаф.
Фийб го последва във всекидневната. Дан светна още няколко лампи и стаята се изпълни с приятна светлина. Тя отново остана шокирана от уюта в дома му.
Тъмносин анцуг лежеше захвърлен върху кушетката, застлана с карирана покривка в зелено и червено. На пода до едно от креслата бяха разхвърляни чикагски вестници заедно с „Уолстрийт джърнъл“. Усещаше се мирис на карамфил и канела.
— Това място е толкова уютно — каза тя с копнеж.
Той проследи погледа й. Тя гледаше към плетен кош от папур, пълен с цепеници за огъня.
— Обичам около мен да има неща от вън.
Той съблече смокинга си и разхлаби вратовръзката си, докато вървеше по килима към камината. Краищата й се поклащаха на врата му, когато се наведе, за да запали огъня. Свърши с това, сложи паравана и се изправи.
— Няма ли да свалиш мантото си?
Сигурно беше в резултат от седмиците, през които носеше перли и прибрана коса, но просто не искаше да стои пред него в тази вулгарна рокля, която беше използвала, за да обезоръжи Джейсън Кийн. Не и когато бяха обградени от уюта на тази прекрасна стара къща.
— Все още ми е малко студено.
Дори и да знаеше, че тя лъже, той не го показа.
— Аз ще пия бира. Искаш ли нещо за сгряване? Кафе? Чай?
— Не, благодаря.
Той отиде в кухнята, а тя свали мантото си и го замени с анцуга, оставен на кушетката. Усети свежата миризма на прах за пране, заедно с още някакъв аромат, който не можеше да определи, но който несъмнено беше на Дан Кейлбоу. Тъкмо седна на единия край на кушетката и той се върна в стаята, с бутилка бира в ръка.
Дан седна на другия край, облегна се и метна стъпалото на единия крак върху коляното на другия.
— Двамата с Рон ставате все по-добри в залагането на капани. Тази вечер го изиграхте още по-добре, отколкото в моя случай. Между другото, признавам, че ти беше права за Рон, а аз сгреших.
— Благодаря.
— Ще призная дори, че може би донякъде беше права, че играчите бяха прекалено напрегнати в началото на сезона.
— Само донякъде?
— До голяма степен — отстъпи той. — Но това не означава, че няма да ми бъде приятно да изживея остатъка от живота си, без да слушам повече речи за голи футболисти. — Той потръпна. — Мислиш ли, че ще може вие двамата с Рон да ми кажете за следващия си капан предварително? Надявам се, осъзнаваш, че тази вечер едва не се хвърлих в ръкопашен бой, само че не съм сигурен кого точно щях да сграбча — Кийн или теб.
— Най-вероятно Кийн. Въпреки че много викаш, не мога да си представя, че ще удариш жена.
— Забравяш Валери.
— Трябва да я запознаеш с Джейсън. Те са идеални един за друг.
— Откъде знаеш?
— Инстинктивно. Този мъж би се наслаждавал на всяка извратена игричка, която тя успее да измисли.
— Не знам. Някои от тях…
— Няма значение. Имам слаб стомах.
Дан й беше казал, че вече не се среща с Валери, но когато си ги представяше двамата, имаше чувството, че в нея се забиват множество малки шипове и затова гласът й прозвуча по-остро, отколкото й се искаше.
— След като си бил женен за извратена дама от Конгреса, другите жени сигурно ти се струват безинтересни.
Той въздъхна.
— Решила си да се скараш с мен, нали?
— Няма нищо такова.
— Има. А аз нямам настроение за борба. — Той свали краката си и остави бирената бутилка на килима. — Това, за което имам настроение, е да взема едни клещи и да се опитам да те измъкна от тази рокля.