Дъхът й спря и топлина заля тялото й, последвана от несигурност.
— Дан, не се шегувай с мен.
— Не се шегувам.
Изражението му беше толкова мрачно, че едва не я изплаши.
— Повярвай ми, опитах се да си държа ръцете далеч от теб. Но не мога повече.
— Това сега ли е — попита тя тихо.
— Казах ли сега?
— Не.
— Тогава не е сега. То е точно това, което казах.
— О… — Тя навлажни пресъхналите си устни.
— Първо искам да съблечеш анцуга ми. Запалил съм силен огън и е достатъчно топло.
— По-добре да остана с него.
— Това означава ли, че не искаш да се любим?
— Не. — Каза си, че не биваше да бърза толкова с отрицанието, затова се опита да продължи по-спокойно. — Ще се разкрещиш, веднага щом видиш тази рокля.
— Фийб, всяка жена, дори с половин мозък, би разбрала, че точно сега крещенето е последното нещо, за което си мисля.
— Така казваш сега, но твоят нрав е непредсказуем. Не ти ли минава през ума, че аз направих точно това, което ти очакваше да прави отборът.
— Би ли ми обяснила това последното?
— Аз изложих тялото си на риск за доброто на играта. Цялата работа във футбола не е ли точно за това?
— Започваш да ме влудяваш. Знаеш го, нали?
Не можеше да му устои, когато в очите му танцуваха тези весели зелени пламъчета.
— На тила има малка кукичка.
— Ела тук и ми покажи.
Тя направи онова, което Дан й каза. Той натисна леко раменете й, за да й покаже, че иска тя да сложи глава в скута му.
Той погали косата й и освободи кичурите, които се бяха мушнали под анцуга му.
— Знаеш ли какво си мисля. Ще започнем тук, на кушетката и може да се каже, че ще си проправяме път от стая в стая.
— Звучи ми като пролетно чистене.
Той свали нежно грубата дреха от раменете й и я пусна на пода. Пръстите му докосваха гърба й през мрежестата материя.
— Като че ли могат да се направят някои сравнения. Сещам се за някои интересни неща, за които могат да послужат водата и сапунът.
— Като се има предвид миналото ти, вероятно можеш да се сетиш за интересни неща с почти всичко.
Тя затаи дъх, когато той докосна едно особено чувствително място на тила й.
Той се разсмя и сложи ръка на задника й.
— Сигурна ли си, че не обичаш да те пляскат?
Тя се усмихна до бедрото му.
— Сигурна съм.
— Още едно нещо, което обичам в теб.
Той я галеше през тънкия копринен плат, проследяваше всяка извивка и тя не можа да издържи повече. Обърна глава и притисна устни до ципа му.
Той изстена.
— Ще свърша още преди да сме почнали.
Повдигна я за раменете и я притегли в прегръдките си. Очите им се срещнаха за миг и тя се изплаши, че той ще се отдръпне, както последния път, но големите му ръце на спортист я притеглиха по-плътно до него. Устните им се срещнаха. Тя обви ръце около врата му и те се отпуснаха на кушетката.
През мрежата усещаше ръцете му навсякъде по себе си. Той се премести, като дърпаше роклята й, за да се добере до тялото й. Тя започна да разкопчава ризата му. И двамата не осъзнаваха колко опасно е положението им, докато не се претърколиха на пода. Когато тупнаха на килима, той се извъртя така, че да не се стовари върху нея с цялата си тежест.
Дори и след като се приземиха, те не престанаха да се целуват. Когато тя най-после отвори очи, за да погледне надолу към него, видя, че той се усмихва.
— И ти ли се забавляваш колкото мен?
— Повече.
Тя не се сдържа и целуна малкия белег на брадичката му.
— Фийб, мила, трябва да те измъкна от тази рокля.
— Не крещи — прошепна тя.
— Мисля, че ти обясних…
— Нямам нищо под нея.
Той премигна.
— Нищо? Знам, че си с чорапогащник. Видях…
Тя поклати глава.
— Няма чорапогащник. Няма жартиери. Роклята е прекалено тясна.
— Но ти имаш черни чорапи…
— От онези, които са стегнати на бедрото.
Той се отдръпна от нея.
— Фийб Съмървил, да не би да искаш да ми кажеш, че нямаш дори бикини?
— От тях остава черта.
— Само чифт черни чорапи?
— И малко парфюм.
Той скочи и я дръпна не особено нежно.
— Отиваме направо в спалнята, мила. Тъй като има голяма вероятност да получа сърдечен удар, преди да отмине тази нощ, предпочитам да умра в собственото си легло.