Когато Фийб пристигна, косата й все още беше влажна и падаше на къдрици около главата й. Температурата ставаше все по-ниска, затова беше облякла широк тъмночервен пуловер с подходяща пола от меко падащ вълнен плат. Облеклото й беше непретенциозно, с изключение на средната цепка, която стигаше точно над коленете й. Но всичко изглеждаше съвсем подходящо, когато към него се прибавеше къдравата й коса и масивите сребърни обици.
Тъкмо оставяше палтото си, когато чу, че някаква група влиза в ресторанта. Обърна се и видя Дан, който влизаше заедно с Джим, Дарнъл, Уебстър и Боби Том. Всичко в нея омекна и се сгря, когато той застана пред нея.
— Мислех, че ще бъда последна. — Гласът й звучеше малко задъхано.
Изражението му беше толкова нежно, че сърцето й се разтопи.
— Беше много трудно да се измъкнем.
Двамата стояха насред фоайето, загледани един в друг, докато мъжете започнаха да търсят приятелките и съпругите си.
Боби Том се закашля.
— По-добре вие двамата да дишате от време на време или нещо такова, защото може да закачат някое палто върху вас.
Дан не отместваше очи от Фийб.
— Нямаш ли си работа, Дентън?
— Да, господин треньор — разсмя се той и ги остави сами.
Фийб би могла да го гледа цяла вечност, но и двамата имаха задължения.
Дан взе ръката й и я поведе към залата.
— Половин час. После си само моя.
Рон ги посрещна точно до вратата. За своя изненада, Фийб видя до него Шейрън Андърсън и поздрави и двамата с топла усмивка.
Дан дори не се опита да скрие колко му е приятно да види Шейрън и веднага я привлече в мечешката си прегръдка.
— Здравей, мила. Как се държи Рон с теб? Предложи ли ти вече да се ожените?
Фийб се опита да прояви поне малко ревност, но чувствата му към Шейрън бяха толкова открити и истински, че не успя. Осъзна, че той се отнася към Шейрън точно както и с Моли. Как ли въобще си беше въобразил, че могат да са щастлива брачна двойка! Дан беше един от най-интелигентните мъже, които беше срещала, но без съмнение в някои неща беше доста глупав.
Тя съжали Шейрън, когато червенината заля всичките й лунички, чак до корените на рижавата й коса.
— Не му позволявай да те дразни, Шейрън. Представата му за добри маниери е да притеснява само онези, които харесва.
— Не я притеснявам — възпротиви се Дан. — Просто това е първият ми сериозен опит да уредя някоя двойка и искам да знам какво става.
— Не е твоя работа — каза меко Рон. — А сега защо не се погрижиш за собствения си любовен живот и не донесеш едно питие на Фийб?
Двамата с Шейрън се усмихнаха срамежливо един на друг и се отдалечиха.
Фийб се изкиска, а Дан взе за себе си бира и чаша вино за нея от един минаващ сервитьор. Усмивката й угасна, когато видя, че кокалчетата на ръката му са издраскани и натъртени.
— Какво е станало с ръката ти?
— Аз, ъъ… — Той отпи от бирата си. — Страшно се радвам, че Рон е успял да скрие от журналистите мястото на това празненство.
— Дан? Какво е станало с ръката ти?
Той се поколеба и на нея й се стори, че няма да отговори, но той махна кичур коса от лицето й и каза:
— Ходих да видя Рийд. Двамата трябваше да се разберем по въпроса за онова, което ти е причинил.
Очите й обходиха тялото му, но като че ли нямаше друго наранено място, освен кокалчетата му.
— Какво му направи?
— Нека просто да кажем, че съм приложил малко погранично правосъдие. Той няма да те притеснява повече, скъпа.
Фийб имаше желание да го разпита, но изражението на лицето му й показваше, че няма да стигне далече. Тя реши, че и без това няма кой знае какво желание да чуе подробностите.
Дарнъл се приближи и ги запозна с новата си годеница. Фийб хареса Чърмейн Дод на вид и ги поздрави. Приближиха се и други играчи със съпругите си и Фийб и Дан останаха разделени. Тя минаваше от една групичка към друга, като от време на време мяркаше и Дан, който правеше същото.
Тя тъкмо бъбреше с Боби Том и две добре оформени червенокоски, когато чу, че някой вика.
— Тишина, всички! Тихо!
Всички осъзнаха с изненада, че това е гласът на Рон и замлъкнаха. Той стоеше в единия край на залата, в едната си ръка държеше слушалката, а с другата я притискаше, за да не се чува шумът.
— Фийб! — Той повдигна слушалката. — Фийб, за теб е.
Тя го изгледа въпросително.
— Президентът!
Той изрече думите с театрален шепот, така че можеха да го чуят чак на паркинга.