Рийд Чандлър, тридесет и пет годишният племенник на Бърт, стана от стола до нея и се приближи до ковчега, за да положи едно цвете. Природената сестра на Фийб, Моли, го последва притеснено. По всичко изглеждаше, че Рийд е поразен от мъка, ако и да не беше тайна, че той ще наследи футболния отбор на чичо си.
Фийб постави покорно своето цвете върху ковчега на баща си, като отблъсна старата горчивина. Какъв смисъл имаше? Докато беше жив, тя не успя да спечели обичта му и сега вече можеше да се откаже от усилията си. Пресегна се, за да докосне утешително по-малката си сестра, която й беше толкова чужда, но Моли се отдръпна, както винаги, когато Фийб се опитваше да се сближи с нея.
Рийд застана отново до Фийб и тя инстинктивно отстъпи. Въпреки всички благотворителни фондации, в които той участваше сега, тя не можеше да забрави какъв тиранин беше като дете. Отмести очи от него и се обърна към присъстващите с възбуждащ, леко дрезгав глас, който някак прекалено идеално подхождаше на страхотното й тяло.
— Много мило, че дойдохте. Още повече в тази жега. Виктор, сладурче, би ли взел Пух?
Тя подаде малкия бял пудел на Виктор Жабо, който подлудяваше жените не само с екзотичната си, красива външност, но и защото в това великолепно унгарско парче имаше нещо изключително познато. Много малко от тях разпознаха в него модела, участвал в национална рекламна кампания за мъжки джинси с разрошена коса, изпъкнали, лъщящи мускули и отворен цип.
Виктор взе кучето.
— Разбира се, скъпа — отговори той с акцент, който въпреки че се забелязваше, беше много по-слаб, отколкото на сестрите Габор, а те бяха живели в Щатите много повече десетилетия от него.
— Милото ми — измърка Фийб, но не на Пух, а на Виктор.
Лично Виктор смяташе, че Фийб малко преиграва, но той си беше унгарец и имаше склонност към песимизъм, затова й изпрати въздушна целувка и я изгледа разчувствано, докато наместваше пудела в ръцете си, заемайки стойка, в която най-добре изпъкваше идеално оформеното му тяло. От време на време завърташе глава, за да може слънцето да улови сребърните мъниста, дискретно вплетени в драматичната конска опашка, която се спускаше до една четвърт от гърба му.
Фийб протегна изящната си ръка с божуренорозови нокти, завършващи с бели полумесеци, към внушителния сенатор, който се приближаваше към нея и го погледна така, сякаш той беше някое особено апетитно парче говеждо печено.
— Сенаторе, толкова съм ви благодарна, че дойдохте! Знам, че сигурно сте много зает и това е страхотно мило.
Пълничката, побеляваща съпруга на сенатора й хвърли един подозрителен поглед, но когато Фийб се обърна, за да я поздрави, жената се изненада от топлотата и дружелюбността на усмивката й. По-късно тя щеше да забележи, че Фийб изглежда по-спокойна, когато е с жени, отколкото с мъже. Любопитно, за една толкова очевидно съблазнителна мацка. Е, цялото семейство си беше особено.
За браковете на Бърт Съмървил с момичетата от заведенията в Лас Вегас можеше да се напише история. Първата от тях, майката на Фийб, беше починала преди години, докато се опитваше да роди на Бърт сина, за когото той толкова жадуваше. Третата му съпруга, майката на Моли, беше загинала преди тринайсет години при катастрофа с един малък самолет за Аспен, където смяташе да отпразнува развода си. Само втората съпруга на Бърт беше жива все още, но тя не би пресякла улицата, за да присъства на погребението му, да не говорим пък да долети чак от Рено.
Тъли Арчър, многоуважаваният координатор на защитата на „Чикаго Старс“, остави Рийд и се приближи до Фийб. С бялата си коса, прошарени вежди и нос, покрит с червени венички, той изглеждаше също като безбрад Дядо Коледа.
— Ужасно нещо, госпожице Съмървил! Ужасно! — Той прочисти гърлото си с едно ритмично прокашляне. — Май не сме се срещали. След всичките години, през които се знаехме с Бърт, е необичайно да не сме се срещали с дъщеря му. От доста време бяхме заедно с Бърт и той ще ми липсва. Не че винаги сме били на едно мнение. Понякога беше дяволски упорит. Но все пак доста време бяхме заедно…
Той продължаваше да разтърсва ръката й и да бъбри, без въобще да погледне към нея. Всеки, който не се интересуваше от футбол, би се учудил как е възможно някой, който е почти изкуфял, да тренира професионален футболен отбор, но онези, които го бяха виждали, когато работи, никога не правеха грешката да подценяват треньорските му способности.