Той пъхна ръка в джоба на панталоните си.
— Последната година в гимназията заслужих държавна стипендия и ме приеха в Йейл. Но бих се отказал от нея, без да се замисля, ако можех да бъда в отбора. Ако поне веднъж успеех да достигна с топката до крайната зона.
Въпреки че не разбираше страстта му към футбола, тя усещаше копнежа му. Как можеше този мил и любезен мъж да има такава нездрава мания!
Тя кимна с глава към документите, които той носеше.
— Искаш да ги подпиша, нали?
Той се приближи с блеснали от ентусиазъм очи.
— Аз мога само да ти давам съвети, но смятам, че този отбор има вълнуващо бъдеще. Дан е темпераментен и взискателен. Понякога е много суров с играчите, но все пак е страхотен треньор, а ние имаме много млади таланти. Знам, че тези договори представляват цяло състояние, но от футболните шампионати се правят пари. Смятам, че това е едно добро дългосрочно вложение.
Тя взе от него документите и бързо написа името си на местата, които той й посочи. Когато свърши, се почувства замаяна, че току-що е похарчила милиони долари. Но в края на краищата, това щеше да бъде проблем на Рийд, така че защо да се тревожи?
Вратата се отвори и влезе Дан. Той видя писалката в ръката й, докато тя връщаше договорите на Рон, който му кимна рязко.
Дан очевидно се отпусна.
— Защо сега не ги занесеш обратно на Стийв, Роналд?
Рон кимна и напусна стаята, преди тя да успее да го спре. Когато вратата отново се затвори и те останаха сами, офисът изглеждаше много по-малък. С Рон тя се чувстваше сигурна, но сега във въздуха се усещаше някаква опасност.
Когато Дан отиде зад бюрото и седна, тя осъзна, че е в неговия офис. За разлика от другите места в сградата, в тази стая нямаше стена с ласкаещи самолюбието грамоти и снимки. Практични метални лавици и шкафове стояха до една стена, срещу доста поизносена кушетка. Бюрото и шкафът зад него бяха затрупани, но не и неподредени. В далечния ъгъл имаше телевизор и видео. Фийб отмести очи от грозната дупка в преградната стена, която изглеждаше така, сякаш е направена от юмрук.
Тя очакваше, че Дан ще започне да изважда от чекмеджетата празни бирени кутии и да ги мачка с юмруците си, но той само кимна към единия от хромираните сини столове до стената. Тя предпочете да седне на кушетката, която беше по-далече от него.
Той се облегна назад и столът му изскърца.
— Вече обядвах, така че нямате причини за този изплашен вид. Няма да ви глътна.
Тя вирна брадичка и му се усмихна многозначително.
— Много лошо, треньоре. Надявах се да сте гладен.
Той се усмихна.
— Радвам се, че ви срещнах на тридесет и седем, а не на седемнайсет.
— Защо така?
— Защото сега съм много по-разумен оттогава, а вие сте точно този тип жена, за която ме предупреждаваше майка.
— Разумна майка.
— През целия си живот ли сте действала така смъртоносно на мъжете или само в определено време?
— Бях само на осем, когато покосих първия. Вълче на име Кени.
— Осемгодишна. — Той подсвирна с възхищение. — Дори не ми се иска да се замислям какво сте причинявала на мъжкото население по времето, когато сте навършила седемнайсет.
— Не беше приятна гледка.
Игрите с този мъж късаха нервите й и тя затърси начин да промени темата. Сети се за пустите тренировъчни игрища и кимна към прозореца.
— Защо играчите не тренират? Разбрах, че губите мачове.
— Днес е вторник. Това е единственият свободен ден на играчите през седмицата. Много от тях го използват, за да се появят пред обществеността, да държат речи на официални обеди и други такива неща. Същото се отнася и за треньорите. Миналият вторник, например, аз прекарах в записване на съобщение за Юнайтед уей в една държавна детска градина.
— Ясно.
Шегите бяха приключили и той беше изключително делови, когато плъзна към нея кафява картонена папка.
— Тук са резюметата за тримата, които Стийв Коувък и аз смятаме, че са най-добре подготвени за мястото на управителя, а също и нашите бележки за тях. Защо не ги прегледате довечера. Може да оставите на нас да вземем крайното решение или, ако искате, поговорете с Рийд.
— Докато съм собственик, треньоре, решенията вземам аз.
— Чудесно. Но трябва да действате бързо.
Тя взе папката.