— Пуделите не се скубят. Подходящи са за хора с алергии.
— Не искам да има животни в спалнята ми.
— Винаги ли си толкова нелюбезна или само с мен?
Моли стисна упорито устни.
— Уморена съм и искам да си лягам.
— Часът е едва девет.
— Бях болна.
Фийб се вгледа в Моли, която наведе глава над книгата си и нарочно не й обръщаше внимание. Отново изпита познатата смесица от чувства — на безсилие и на съчувствие, които я завладяваха всеки път, щом се опиташе да разговаря с детето. Нямаше и седмица след пристигането й в Чикаго, когато изпратиха Моли от лагера вкъщи, за да се възстанови от грипа. Но през изминалите два дни отношенията им се бяха влошили, вместо да се подобрят.
Тя зачопли шевовете по завивката на леглото.
— Тази къща трябва да бъде освободена скоро, за да започне продажбата й. За съжаление аз изглежда ще трябва да остана тук през следващите няколко месеца и затова реших да се нанеса в къщата, собственост на Бърт, която се намира недалеч от комплекса на „Старс“. Адвокатите казаха, че мога да остана там до първи януари.
Беше й осигурена и издръжка за ежедневните разходи и това беше много хубаво, защото банковата й сметка намаляваше застрашително.
— Тъй като ще се върна в Крейтън, не виждам какво ме засягат промените в живота ти.
Тя се престори, че не забелязва враждебността на Моли.
— Не ти завиждам, че трябва да се връщаш. Мразех го, когато ходех там.
— Нямам голям избор, нали?
Фийб замръзна, а по гърба й полази зловеща тръпка. Лицето на Моли беше вкаменено и безизразно, като се изключи лекото потрепване в ъгълчето на устата й. Фийб разпозна това упорито изражение, отказът да се моли за помощ или да се признае някаква слабост. Самата тя беше използвала някои от тези похвати, за да оцелее сред мъката и самотата на собственото си детство. Когато гледаше Моли, тя все повече се убеждаваше, че идеята, която обмисляше от вчера, е добра.
— Крейтън е малък — каза тя предпазливо. — Винаги съм смятала, че ще бъда по-доволна в по-голямо училище с повече и по-различни ученици. Може би и при теб е така. Сигурно предпочиташ да ходиш в смесено училище.
Моли вдигна рязко глава.
— Да ходя на училище с момчета!
— Не виждам защо не.
— Не мога да си представя какво ли ще бъде, ако има момчета в класната стая. Няма ли да са много буйни?
Фийб се засмя.
— И аз не съм ходила в смесено училище, така че нямам никаква представа. Вероятно си права. — Моли показваше за пръв път някаква проява на оживление, затова Фийб продължи предпазливо: — Тук наоколо има няколко добри обществени училища.
— Обществено училище? — повтори Моли с насмешка. — Качеството на образованието в тях е точкова ниско.
— Невинаги. А и човек с твоя коефициент на интелигентност може да се самообразова, така че това няма да има голямо значение. — Тя изгледа сестра си с разбиране и продължи тихо: — На мен ми се струва, че точно сега е по-важно да си намериш приятели и да се порадваш на младежките си години, отколкото да се захванеш преди всички с висшата математика.
Защитната черупка на Моли се затвори отново.
— Имам много приятели. Много. И по една случайност, математиката ми харесва. Никога няма да се примиря с лошото образование, само за да ходя в училище с някакви си глупави пубертети, които съм сигурна, че не са така зрели като моите приятели в Кънектикът.
Фийб трябваше да й го признае. На Моли не й мигаше окото.
Моли присви устни.
— Ти не си надарена и затова не можеш да ме разбереш.
— Неприятно ми е да те разочаровам, Мол, но и моят коефициент на интелигентност не е нещо, пред което можеш да изсумтиш презрително.
— Не ти вярвам.
— Извади си тогава тетрадките. Нека да решим заедно няколко интеграла.
Моли преглътна.
— Аз… аз не съм стигнала чак дотам.
Фийб прикри облекчението си. От години не беше се занимавала с математика и вече не си спомняше нищо.
— Не съди за книгата по корицата й, Мол. Ако хората например съдят по поведението ти, може да решат, че си недружелюбна и малко снобка. Но и двете знаем, че не е така, нали?
Искаше да накара Моли да мисли, а не да й се противопоставя, затова поприкри жилото в думите си с усмивка. Но не се получи.
— Не съм снобка! Аз съм си съвсем свестен човек с много приятели и…