— Здравей, братовчедке.
Тя ахна удивено, обърна се и видя Рийд Чандлър, който стоеше облян от светлина на края на моравата, на по-малко от четири метра от нея.
— Още ли се криеш в храстите, Дебело шкембе?
— Какво правиш тук?
— Идвам да поднеса почитанията си.
Тя вече не беше беззащитно дете, затова се противопостави на страха, който той все още й внушаваше. По време на погребението беше твърде замаяна и не забеляза променена ли е външността му, но сега видя, че въпреки възмъжаването, той изглеждаше почти както преди. Предположи, че жените все още забелязват привлекателността на разбойническата му хубост. Имаше гъста, синьо-черна коса, мургава кожа и силно, набито тяло. Но пълните устни, които множеството му гаджета намираха за чувствени, й изглеждаха просто алчни. Лакомите му устни й припомниха колко много искаше Рийд от живота, и каква голяма част от онова, което той искаше, й принадлежеше.
Тя забеляза, че сега той се облича повече като банкер, отколкото като гангстер. Синьо-бялата му раирана риза и тъмносините панталони изглеждаха шити по поръчка, докато той палеше цигарата си. Фийб мярна скъп часовник на китката му. Спомни си думите на баща си, че Рийд работел във фирма за търговия с недвижими имоти. Отначало се изненада, че той не работи за „Старс“, но после осъзна, че Рийд е прекалено хитър и не би позволил на Бърт да контролира живота му.
— Как ме откри тук?
— Винаги мога да те открия, Дебело шкембе. Дори и в тъмното е трудно тази твоя руса коса да остане незабелязана.
— Бих искала да не ме наричаш така.
Той се усмихна.
— Смятах, че е смешно, но щом ти е неприятно, ще се обръщам към теб по друг начин. Може ли да те наричам Фийб или предпочиташ нещо по-официално?
Той се шегуваше и тя се поуспокои.
— Фийб става.
Той се усмихна и й предложи цигара. Тя поклати глава.
— Би трябвало да ги откажеш.
— Правил съм го много пъти.
Той дръпна от цигарата и тя отново спря очи на пълните му, алчни устни.
— Е, как се справяш? Отнасят ли се добре с теб?
— Любезни са.
— Ако някой те тревожи, обади ми се.
— Сигурна съм, че всичко ще бъде наред.
Никога не се беше чувствала по-несигурна, но нямаше намерение да му признава това.
— Лош късмет е, че Карл Поуг напусна. Ако Бърт си мислеше, че има някаква вероятност да се случи нещо такова, знам, че не би направил това. Назначи ли нов управител?
— Още не.
— Не чакай много дълго. Макдърмит е прекалено неопитен за тази работа. Може би не е лоша идеята да оставиш Стийв Коувък да вземе крайното решение. Ако не искаш, ще ми бъде приятно да ти помогна.
— Ще го имам предвид.
Стараеше се гласът й да звучи безразлично.
— Бърт обичаше да си играе с хората. Не улесни никого от двама ни, нали?
— Да, така е.
Той пъхна ръка в джоба си, после я извади. Изглеждаше притеснен. Мълчанието помежду им се проточи.
Той премести тежестта си на другия крак, дръпна силно от цигарата си и изпусна дима в тънка неравна струйка.
— Знаеш ли, Фийб, има нещо, което трябва да ти кажа.
— О?
— Отдавна трябваше да го направя, но все избягвах разговора.
Тя чакаше.
Той отмести погледа си.
— Няколко години след като завършихме училище, Крейг Дженкинс и аз бяхме на едно празненство.
Цялото й тяло се стегна. Нощта внезапно й се стори много тъмна, а къщата твърде отдалечена.
— Крейг се напи и ми разказа какво се е случило в действителност. Каза ми, че те е изнасилил.
От устните й се изплъзна леко възклицание. Но вместо да се чувства удовлетворена, тя се почувства наранена и беззащитна. Не искаше да разговаря с никого за това, особено пък с Рийд.
Той прочисти гърлото си.
— Извинявай. Аз все си мислех, че лъжеш. Веднага отидох при Бърт, но той не искаше да говори за това. Предполагам, че трябваше да настоявам повече, но ти го знаеш какъв е.
Тя не успя да проговори. Дали той казваше истината? Нямаше представа дали е искрен или просто се опитва да спечели доверието й, за да може да влияе на решенията й, докато тя е собственик на „Старс“. Не й се искаше да повярва, че баща й е узнал истината, но не е пожелал да я приеме. Предишната болка и чувството, че са я предали, я погълнаха.
— Струва ми се, че трябва някак да компенсирам това, затова искам да знаеш, че винаги ще бъда до теб. Колкото се отнася до мен, аз съм ти задължен. Обещай ми, че ще ми се обадиш, ако има нещо, с което мога да ти помогна, каквото и да е то.