— Благодаря, Рийд. Ще го направя.
Думите й прозвучаха неестествено и рязко. Беше ужасно напрегната и имаше чувството, че ще се разпадне, ако не се махне от него. Въпреки неговата проява на загриженост, тя никога не можеше да му повярва.
— Мисля, че вече трябва да влизам вътре. Не искам да оставям Моли твърде дълго сама.
— Разбира се.
Те стигнаха до къщата в напрегнато мълчание.
— Според мен, трябва да бъдем заедно в тази работа, братовчедке. Наистина смятам така. Честно!
Той се наведе, докосна бузата й с алчните си устни и се отдалечи.
8.
Вените на слепоочията на Дан изпъкнаха, когато той се развика:
— Фенстър! При левия удар рънингбекът отива наляво! Иначе щеше да бъде десен удар, дявол да го вземе!
Той захвърли тетрадката си на земята.
Някой се приближи зад него, но той наблюдаваше играча толкова напрегнато, че изминаха няколко минути, преди да погледне назад. В началото, когато се обърна, мъжът му се стори непознат и тъкмо се канеше да му каже да се разкара от игрището, когато осъзна кой е това.
— Роналд?
— Треньоре.
Хлапето не приличаше на себе си. Изглеждаше като южноамериканско жиголо. Косата му беше зализана назад, носеше тъмни очила, черна фланелка, торбести панталони и едно от онези европейски спортни прави сака, с вдигната яка и ръкави, навити до лактите.
— За бога, Роналд, какво си направил със себе си?
— Аз съм безработен. Вече мога да се обличам както си искам.
Дан забеляза цигарата в ръцете на хлапето.
— Откога пушиш?
— Ту ги започвам, ту ги отказвам. Просто смятах, че не е добре да пуша пред момчетата. Гледам, опитвате новата комбинация.
— Стига само Фенстър да намери къде му е ляво и къде дясно.
— Бъкър изглежда добър.
Дан все още беше зашеметен от промените в Роналд, не само външността му беше различна, но и поведението му беше необичайно.
— Фийб избра ли новия управител? — попита Роналд.
— Не, по дяволите.
— И аз така разбрах.
Дан изръмжа с неприязън. Фийб получи листа с кандидатите още в деня, когато пристигна преди повече от седмица, но вместо да направи избора си, тя му каза, че иска Роналд обратно. Той й напомни, че имат споразумение и й каза, че е по-добре да се съобразява с него, ако не иска да си търси нов главен треньор. Когато разбра, че той говори сериозно, тя спря да спори. Но миналата седмица те загубиха последния си предсезонен мач. Тази неделя ги очакваше първият мач за сезона с „Бронкос“, а тя все още не беше говорила с нито един от кандидатите.
Вместо да работи, тя седеше зад бюрото в стария офис на Роналд и четеше модни списания. Не искаше да използва офиса на Бърт, защото не й харесвал декорът! Ако някой отидеше при нея с някакъв документ, тя цупеше нос и казваше, че ще го погледне по-късно, но никога не го правеше. В понеделник, когато влетя при нея, защото беше успяла някак да задържи заплатите на всички, тя лакираше проклетите си нокти! Тогава той се вбеси, но едва започна да крещи и устните й затрепериха, а тя му каза, че той не може да й говори по този начин, защото страдала от предменструален синдром.
По някое време през седмицата Фийб беше успяла да надмине Валери в способността й да го подлудява. Собствениците на отбори от Националната футболна лига би трябвало да внушават смесица от уважение, страхопочитание и страх в хората, които работят за тях. Дори и калените главни треньори минаваха внимателно покрай Ал Дейвис, внушителния собственик на „Рейдърс“. Дан си знаеше, че никога не би погледнал хората в очите, ако някой узнае, че собственичката на неговия отбор не може да търпи да й крещят, защото страдала от предменструален синдром!
Тя без съмнение беше най-безполезното, най-безволевото и най-глупавото човешко същество, което той беше срещал в живота си. В началото той се позамисли дали пък не е по-умна, отколкото показва, но сега вече знаеше, че е по-тъпа, отколкото показва — една празноглавка от световна класа, която ръководеше неговия футболен отбор.
Само да не беше това нейно смъртоносно тяло! Трудно можеше да го пренебрегне дори човек като него, видял почти всичко, което жените можеха да предложат още преди да навърши двадесет и една. Знаеше какво си мислят хората за професионалните футболисти — че животът им е една голяма оргия. И бяха доста прави. Дори и сега, когато сексът беше пълен с опасности, жените се тълпяха по хотелските фоайета и паркингите на стадионите, подвикваха на играчите, показваха телефонни номера, написани на голите им кореми, понякога показваха и много повече.