Припомни си как беше в началото на кариерата му, когато си избираше една, а понякога и две от тях и се отдаваше през дългите, разпуснати нощи на алкохол и секс. Беше правил неща, за които останалото мъжко население само си мечтаеше, но после всичко това се изтърка и той започна да намира нещо жалко в тези срещи. По времето, когато стана на тридесет, вече беше заменил преследвачките на футболисти с жени, които имаха нещо повече от възбуждащо тяло и тогава сексът отново се превърна в забавление. После срещна Валери и тогава започна да се плъзга надолу. Но сега, когато Шейрън Андърсън се появи в живота му, наклонът щеше да промени посоката си.
Вторник следобед той успя да мине пак през детската градина, за да я погледа заедно с децата и да я заведе да пият по едно кафе, след като те си заминат. Прииска му се да я прегърне, като видя петната по дрехите й — гроздов сок, лепило, някаква черта, изцапана на детската площадка. Тя беше тиха и мила — точно такава жена, каквато търсеше. И това утежняваше вината му, че се чувства физически привлечен от Фийб Съмървил. На такава жена трябваше да се сложат кожени ботуши и жартиери и да я отдалечат колкото е възможно повече от всякакви невинни дечица.
Роналд сложи крак на пейката и се загледа към игрището.
— Фийб непрекъснато ме кара да й кажа кой е най-добрият кандидат за управленското място.
Дан го изгледа остро.
— Виждал си се с нея?
— Ние… ъъ… прекарваме много време заедно.
— Защо?
Роналд повдигна рамене.
— Тя ми има доверие.
Дан никога не показваше чувствата си и сега прикри неудобството си. Дали пък Фийб не беше причината за промените в Роналд?
— Не знаех, че двамата сте приятели.
— Не точно приятели. — Роналд дръпна от цигарата си. — Жените имат смешно отношение към мен. Предполагам, че и Фийб не е изключение.
— Какво значи смешно?
— Ами тази работа с Том Круз. Повечето мъже не забелязват, но жените смятат, че приличам на него.
Дан изсумтя раздразнено. Първо Боби Том беше решил, че прилича на филмова звезда, а сега и Роналд. Но се вгледа по-внимателно в Рон и не можа да отрече, че има лека прилика.
— Да, май че е така. Не бях забелязал.
— Това кара жените да чувстват, че могат да ми се доверят. Освен всичко останало. — Той дръпна бавно от цигарата си. — Това се отразява отвратително на любовния живот, повярвай ми.
Интуицията на Дан за опасностите беше развита като при кален в битки воин. Косата му настръхна.
— Какво искаш да кажеш? — попита той предпазливо.
— Жените могат да бъдат много претенциозни.
— Май никога не съм те смятал за чак такъв сваляч.
— Оправям се някак. — Рон хвърли цигарата и я стъпка с обувка. — Трябва да вървя. Късмет с Фийб! Тя е направо като дива котка. Ще ти създаде работа, точно като за теб.
Дан вече беше чул достатъчно. Замахна с ръка и улови Роналд за ръката, като едва не го свали на земята.
— Стига си оригиналничил. Какво, по дяволите, става?
— Какво искаш да кажеш?
— Ти и Фийб.
— Тя е необикновена жена.
— Какво й каза за кандидатите за управителското място?
Въпреки че Дан го държеше здраво, Роналд го гледаше, без да трепне, със смущаваща самоувереност.
— Ще ти кажа какво не съм й казал. Не съм й казал, че Анди Карутърс е най-подходящия човек за мястото.
— Знаеш, че е.
— Не и ако не може да се оправя с Фийб.
Дан го пусна бавно, а гласът му беше опасно тих:
— Какво точно се опитваш да кажеш?
— Казвам, че се набута, Дан, защото сега единственият човек, на когото тя има доверие и който разбира поне нещичко от футбол, съм аз. А аз съм уволнен.
— Ти заслужаваше да те уволнят! Не си вършеше работата.
— Първия ден я накарах да подпише онези договори, нали? Доколкото знам, никой друг не е успял да го направи.
— След смъртта на Бърт ти имаше възможност да докажеш себе си, но ти я пропиля. Нищо не вършеше.
— Аз нямах власт да действам, тъй като Фийб не отговаряше на обажданията ми. — Той запали нова цигара и има смелостта дори да се усмихне. — Но сега гарантирам, че ще им отговори.