Гневът на Дан избухна и той сграбчи изгладените европейски ревери на Роналд.
— Ах ти, копеле! Спиш с нея, нали?
Трябваше да признае, че хлапето има смелост. Попребледня, но не отстъпи.
— Това не е твоя работа.
— Стига игрички. Какво целиш?
— Не си глупав, Дан. Сети се сам.
— Няма да получиш пак мястото.
— Тогава си имате големи неприятности, защото Фийб няма да направи нищо, докато не й кажа.
Дан стисна зъби.
— Би трябвало да те пребия от бой.
Роналд преглътна.
— Не мисля, че това ще й хареса. Тя е луда по лицето ми.
Дан размишляваше гневно, но стигаше само до едно заключение. Роналд го беше притиснал, а нямаше свободен играч, на когото да подаде. Не беше в характера му да пада върху топката, но като че ли нямаше друг избор. След малко той пусна дрехата на хлапето.
— Добре, засега получаваш отново работата си. Но по-добре я контролирай, защото иначе ще те одера жив. Разбра ли?
Роналд захвърли цигарата и оправи яката си с палци.
Стъписан, Дан го гледаше как се отдалечава.
Когато Роналд стигна до колата си, потта беше избила през сакото му. Дан! Нарече треньора „Дан“ и все още беше жив. О, боже! О, господи!
Между цигарите и забързаните удари на сърцето беше започнал да се поти обилно. Но в същото време никога през живота си не се беше чувствал по-добре. Седна на мястото на шофьора и грабна телефона. С треперещи пръсти набра номера и от другата страна се обади Фийб.
Рон пое дълбоко въздух и измъкна изпод бедрото си видеокасетата с „Рискована работа“, която тя му беше дала.
— Успяхме, Фийб.
— Шегуваш се!
Той си представи широката й, щедра усмивка.
— Направих точно каквото ми каза — задъхваше се той. — И стана. Само че сега май ще получа сърдечен удар.
— Дишай дълбоко. Не искам да те загубя сега — разсмя се тя. — Не мога да повярвам.
— Нито пък аз. — Той започваше да се чувства по-добре. — Само ще се преоблека и ще изчистя тази мазнотия от косата си. После идвам при теб.
— Побързай. Имаме тонове работа тук, а аз нямам никаква представа какво да правя с всичко това. — Последва кратка пауза. — Охо. Трябва да затварям. Чувам заплашителни стъпки, които се приближават.
Тя затвори бързо, грабна огледалцето си с трепереща ръка и тъкмо приближаваше четчицата към клепача си, когато Дан нахлу с трясък в офиса й. Тя мярна зад него стреснатото лице на секретарката си, преди той да затвори вратата.
Прозорците в офиса й гледаха към игрищата и би трябвало досега да е свикнала с неговата агресивност. Беше го виждала да хвърля тетрадките си и да изскача на игрището, щом не харесваше нечие изпълнение. Беше го виждала как се нахвърля с незащитено тяло върху напълно екипиран играч, за да покаже някое тайнствено движение от футбола. Веднъж беше останала до късно в офиса и всички играчи си бяха отишли. Тогава го видя да прави обиколки на игрището, облечен във фланелка с петна от пот и сиви шорти, които показваха силните му мускулести крака.
Тя преглътна невинно.
— Охо. Големият лош вълк отнесе вратата ми. Какво направих пък сега?
— Спечелихте.
— Божичко! И каква е наградата?
— Роналд. — Той стисна зъби. — Реших да не преча, ако искате да го наемете пак.
— Това е чудесно.
— Не и от моя гледна точка.
— Рон не е чак толкова некадърен, колкото смятате.
— Той е слабак.
— Е, вие пък сте такъв спортист! Двамата би трябвало да се допълвате добре.
Той изръмжа нещо, после очите му я огледаха с наглост, каквато никога преди не беше проявявал.
— Роналд наистина е успял да разбере как да получи онова, което иска от вас. Но има нещо, което може би трябва да знаете. Умните жени, които се занимават с бизнес, не спят с мъжете, които работят за тях.
Въпреки че не беше направила нищо лошо, този удар я нарани и затова й беше трудно да му изпрати копринено мека усмивка.
— Ревнувате, че съм избрала него вместо вас?
— Не. Страхувам се, че ще се прехвърлите на играчите ми.
Тя стисна юмруци, но преди да успее да отговори, той излезе от офиса й.
Рей Хардести стоеше в сянката на боровете, извън защитната ограда и наблюдаваше Дан Кейлбоу, който се втурна на игрището. Рей трябваше да тръгва скоро за работа, но въобще не се помръдна. Изкашля се, запали още една цигара и размърда крака, като настъпи фасовете по земята. Някои бяха цели, други се бяха разпаднали след бурните дъждове през миналата седмица, оставяйки след себе си само надутите, пожълтели филтри.