Тя огледа през цигарения дим разкошната обстановка в златисто и синьо — дебел, мъхест килим, удобни шезлонги, добре заредено барче от махагон. Вътре имаше девет или десет мъже — приятели на баща й или собственици на петнайсетте процента от „Старс“, които Бърт беше продал преди няколко години, защото се нуждаеше от капитал.
— Рон, забелязваш ли тук нещо не на място?
— Какво имаш предвид?
— Себе си. Аз съм единствената жена. Никой от тези мъже ли няма съпруга?
— Бърт не разрешаваше по време на мач в ложата му да присъстват жени. — В очите му проблесна палав огън. — Много бърборят.
— Шегуваш се.
— Съпругите имат специални места навън. Това не е нещо необичайно за Националната футболна лига.
— Мъжкият клуб, а?
— Точно така.
Към нея се приближи един дебел мъж, когото тя съвсем бегло си спомняше от погребението на баща си. Когато я погледна, очите му едва не се ококориха. Саймоун казваше, че това е рокля за измиване на колата, защото прилепналата розова рокля беше разцепена на широки парчета отнякъде доста над коляното до средата на прасеца. При всяка стъпка краката й си играеха на криеница с яркорозовите парчета плат. Корсажът с изрязано деколте и без ръкави, подчертаваше гърдите й. Мъжът държеше чаша от гравиран кристал, пълна догоре с алкохол. След възторжения му поздрав Фийб заподозря, че тя не му е първата.
— Надявам се да ни донесете късмет, малка женичке!
Той огледа гърдите й.
— Миналата година имахме тежък сезон, а и доста от нас не са сигурни, че Кейлбоу е подходящият човек за тази работа. Той беше страхотен куотърбек, но това не значи, че може да бъде треньор. Защо не използвате това ваше сладко личице, за да го накарате да отвори нападението? С уайдрисийвър като Боби Том трябва да се навлиза по-дълбоко. И е по-добре да започва Брижки, вместо Рийнълдс. Кажете му го, чувате ли?
Този мъж беше непоносим, затова тя заговори с леко дрезгав глас:
— Още тази вечер ще го прошепна на възглавницата му.
Роналд я отмъкна бързо от шашнатия човек, за да не направи още някоя щуротия и я запозна с останалите. Повечето от тях имаха предложения Дан да направи промени в защитната линия, както и за някои допълнителни комбинации. Тя се замисли дали пък всички мъже не си мечтаят тайно да бъдат футболни треньори.
Тя пофлиртува с тях, после се измъкна и отиде до прозорците, за да огледа стадиона. Средната линия беше на по-малко от десет минути път. Празните места бяха твърде много, а „Старс“ откриваха сезона с популярните „Денвър Бронкос“. Нищо чудно, че отборът имаше толкова много парични затруднения. Ако скоро не настъпеше промяна, уволненията, за които Дан беше споменал, щяха да станат действителност.
Мъжете в ложата гледаха краката й, докато тя наблюдаваше телевизионния коментатор, който обясняваше защо „Бронкос“ ще бият „Старс“.
Рон се появи до нея и запристъпва нервен от крак на крак. Тя се сети, че още като го взе в колата, той изглеждаше притеснен.
— Нещо не е наред ли?
— Ще ти бъде ли много неприятно да дойдеш с мен?
— Разбира се, че не. — Тя взе чантичката си, излезе от ложата и го последва в коридора. — Случило ли се е нещо, което трябва да знам?
— Не съвсем. Просто… — Той я отведе до единия от асансьорите за частно ползване и натисна копчето. — Фийб, това наистина е смешно. — Вратите се отвориха и те влязоха вътре. — Сигурно си чувала за прословутото суеверие на спортистите. Някои от тях упорито носят един и същ чифт чорапи през целия сезон или пък обличат екипа си в един и същ ред. Много от тях с годините са си измислили ритуали. През коя врата ще минат, как ще стигнат до стадиона, пъхат си талисмани под екипите. Наистина глупава работа, но това им дава самоувереност и не вреди на никого.
Асансьорът тръгна надолу.
Фийб изгледа Рон с подозрение.
— Това какво общо има с мен?
— Не съвсем с теб. По-скоро с Бърт. И с някои от играчите. — Той погледна притеснено часовника си. — А също с „Беърс“ и Майк Маккаски.
Маккаски беше внук на Джордж Хейлъс, легендарния основател на „Чикаго Беърс“. Освен това той беше президент и собственик на „Беърс“, за когото всички говореха. Но за разлика от нея, Маккаски си знаеше работата, затова Фийб не можа да види връзката.
Вратите се отвориха. Двамата с Рон излязоха и тя видя слънчева светлина, а знаеше, че се намират под стадиона. Разбра, че се намират в коридор, който завършваше с просторен тунел, водещ към игрището. Рон я насочи към него.