Дан се появи до нея и тя трябваше да потисне налудничавото си желание да се хвърли в прегръдките му и да го помоли да я защити. Но това желание изчезна, когато той я прониза с недружелюбен поглед.
— Не мърдай оттук до края на първата четвърт. Ясно ли е?
Тя едва успя да кимне.
— И не оплесквай всичко. Говоря сериозно, Фийб. Имаш отговорности и по-добре се съобразявай с тях. Ти и аз може да смятаме, че суеверията на играчите са смешни, но те не смятат така.
Той се отдалечи без повече обяснения.
Срещата им продължи само няколко секунди, но тя се почувства като премазана от булдозер. Преди да успее да се съвземе, върху нея връхлетя един от мъжете, като поклащаше шлема си. Тя се държеше далече от играчите, но позна Боби Том Дентън по снимките му — руса коса, широки скули, голяма уста. Той изглеждаше напрегнат и притеснен.
— Госпожице Съмървил, не се познаваме, но… имам нужда да ме ударите по задника.
— Ти… ъъъ… трябва да си Боби Том.
Един много богат Боби Том.
— Да, така е.
Не, и дума не можеше да става да направи това. Може би имаше жени, родени да пошляпват мъжки задници, но тя не беше сред тях. Бързо повдигна ръка, целуна крайчетата на пръстите си и докосна с тях устните му.
— Какво ще кажеш за нова традиция, Боби Том?
Тя зачака, обзета от опасение, че може да е причинила нещо непоправимо на неговата карма, пропилявайки осем милиона при това. Той се понамръщи и в следващия миг тя усети, че яркорозовите парчета плат се увиват около краката й, когато той я грабна и залепи една звучна целувка на устните й.
Ухили се и я върна на земята.
— Тази традиция е дори по-добра.
Стотици хора от тълпата бяха забелязали разговора им и когато Боби Том се отдалечаваше, тя чу смях. И Дан беше забелязал целувката, но той определено не се смееше.
Още едно чудовище се насочи към нея. Когато се приближи, той изръмжа нещо на онзи, който беше зад него и тя видя името Бийдерот на гърба на небесносиния му екип. Това сигурно беше темпераментният й куотърбек.
Най-накрая той се спря до нея и тя видя синьо-черна коса, нос като кука за месо и малка, почти женствена уста.
— Госпожице Съмървил, вие трябва… Баща ви… — Той се загледа в една точка точно под лявото й ухо и сниши глас: — Преди всеки мач той ми казваше: Изяж лайното, мечок такъв.
Сърцето й замря.
— Не може ли… Не може ли просто да те шляпна по задника.
Той поклати глава и я изгледа разярено. Тя се предаде и изрече думите, колкото се може по-бързо.
Куотърбекът въздъхна шумно от облекчение.
— Благодаря, госпожице Съмървил.
И изтича напред.
„Старс“ спечелиха при хвърлянето на монетата и двата отбора се подредиха за началния удар. За неин ужас Дан се затича към нея, като не отместваше очи от игрището. На главата му имаше слушалки, свързани с дълъг кабел, но това изглежда не пречеше на движенията му. Той спря до нея, с очи все така приковани към игрището.
— В теб ли е дъвката?
— Дъвката?
— Дъвката!
Тя се сети внезапно за пакетчето, което Рон беше мушнал в ръката й. Разтвори пръстите си, които бяха здраво стиснати около него.
— Тук е.
— Подай ми я, когато играчът, който подаде топката, я нагласи за удар. С дясната ръка. Зад гърба си, ясно ли е? Да не объркаш нещо. Дясна ръка. Зад гърба ти. Когато играчът приготви топката за удар.
Тя го погледна.
— Кой подава топката?
Беше започнала да го влудява.
— Дребният, в средата на игрището! Нищичко ли не знаеш? Ще оплескаш всичко, нали?
— Няма да оплескам нищо!
Очите й се отправиха към игрището и тя трескаво се опита да разпознае играча, който подава топката. Избра най-дребния, с надеждата, че не е сгрешила. Когато той се наведе да нагласи топката, тя сложи бързо дясната ръка зад гърба си и пусна дъвката в разтворената длан на Дан. Той изсумтя, мушна я в джоба си и хукна, без дори да й благодари. Тя се сети, че само преди няколко минути той й каза, че суеверията на играчите били смешни.
След секунди топката полетя във въздуха и пред нея настъпи хаос. Нищо не би могло да я подготви за страховитите звуци, които издаваха двадесет и две мъжки тела, изпълнени с решимост да се бият и да се пребият един друг. Шлемовете се блъскаха, раменете им се притискаха и въздухът беше изпълнен с ругатни, викове и охкания.
Тя притисна длани до ушите си и изпищя, когато цял взвод униформени мъже се втурна към нея. Остана замръзнала на мястото си, а играчът на „Старс“, в когото беше топката, връхлиташе върху нея. Отвори уста, за да извика, но не излезе никакъв звук. Тълпата подивя, докато той приближаваше страничната линия, преследван от облечени в оранжево и бяло чудовища от ада. Фийб видя, че той не може да спре… щеше да се стовари точно върху нея… а тя не можеше да се спаси, защото краката й не помръдваха. В последния момент той изви и се сблъска със съотборниците си, стоящи до страничната линия.