Сърцето й бумтеше силно и й се стори, че ще припадне. Отвори несръчно чантата си и затърси вътре кристалните си очила. Едва не ги изтърва, докато ги наместваше непохватно на носа си, за да се скрие зад тях.
Първата четвърт се изнизваше мъчително бавно. Фийб усещаше миризмата на потта на играчите, виждаше израженията им — понякога отнесени, понякога гневни, чуваше обидите, които си крещяха непрестанно, докато повторението отне смисъла дори и на най-мръсните думи. В един момент тя осъзна, че вече не стои там само защото така са й казали, но и за да изпита силата си, собствената си смелост. Може би, ако успееше да се справи с това предизвикателство, щеше да започне да се справя и с целия си живот.
Секундите се влачеха като минути, а минутите — като часове. С ъгълчетата на очите си тя наблюдаваше момичетата от агитката на „Старс“, които бяха облечени в прозрачни златисти костюми, покрити със сини пайети и аплодираше заедно с тях. Послушно ръкопляскаше, когато Боби Том улавяше пас след пас, срещу силната защита на „Бронкос“, както щеше да чуе по-късно да я определят. И се улавяше, че насочва поглед към Дан Кейлбоу по-често, отколкото й се нравеше.
Той крачеше покрай страничните линии, а тъмнорусата му коса блестеше под ярката слънчева светлина, която проникваше през средата на купола. Бицепсите му опъваха късите ръкави на фланелката му, а вените на мускулестия му врат туптяха, когато извикваше наставленията си. Той въобще не се спираше. Крачеше, беснееше, крещеше, размахваше юмрук във въздуха. Към края на първата четвърт едно прекратяване на играта от страна на съдията го разгневи и той измъкна слушалката от главата си, като се канеше да нахлуе в игрището. Трима от неговите играчи скочиха от скамейката и го възпряха със сила. Те действаха съвсем организирано и тя предположи, че им се е случвало да правят това и преди. Въпреки че по закон отборът принадлежеше на нея през следващите няколко месеца, тя знаеше, че „Старс“ всъщност беше и негов. Той я ужасяваше и омайваше едновременно. Би дала всичко на света, за да бъде толкова безстрашна.
Най-после се чу съдийският сигнал, отбелязващ края на първата четвърт. За всеобща изненада „Чикаго Старс“ завършиха наравно с „Бронкос“ — седем на седем.
Боби Том се втурна към нея със сияещо изражение. Тя не се сдържа и отвърна на усмивката му.
— Надявам се, че следващата седмица, когато играем с „Чарджърс“, ще мога пак да се добера до вас, госпожице Съмървил. Вие ми носите късмет.
— Мисля, че късмет ти носи твоят талант.
Тогава се чу разгневеният глас на Дан:
— Дентън, ела тук! Имаме да играем още три четвъртини. Да не си забравил!
Боби Том й намигна и побягна.
9.
Фийб стоеше под трепкащите сенки, които хвърляха фенерите, разположени на равни интервали около басейна в дома на семейство Съмървил и наблюдаваше петте жени, които се кискаха край Боби Том Дентън. Хората от управлението и персонала на „Старс“ не бяха сметнали, че смъртта на Бърт и това, че Фийб скоро щеше да напусне къщата, са достатъчни извинения да се отмени празненството, давано от Бърт всяка година, след първата среща за сезона. Докато Фийб беше на мача, секретарката й се занимаваше с хората, които подготвяха празненството. Фийб беше заменила яркорозовата си рокля с друга, която не се набиваше толкова на очи — оранжево-розова памучна рокля с презрамки.
Загубата този следобед от „Бронкос“ беше помрачила началните часове на събирането, но след като алкохолът започна да се лее по-свободно, настроението се оживи. Вече беше почти полунощ и пълните с пържоли, шунка и опашки от омари чинии се изпразниха. Фийб беше представена на всички играчи и на съпругите и приятелките им. Играчите бяха изключително учтиви с новата си собственичка, но всичките тези спортисти около нея я връщаха към лошите спомени, затова тя седна на доста отдалечена от басейна дървена пейка, прикривана от няколко храста.
Фийб чу познат глас и изпита странна тръпка, когато погледна към вътрешния двор и видя Дан. Рон й беше казал, че в неделната вечер треньорите са най-заети, защото оценяват играта на футболистите и работят над плана си за следващата седмица. Въпреки това през цялата вечер тя се оглеждаше за него.