Той се спираше при различни групички. Тя го наблюдаваше от скритото си място и осъзна, че той постепенно се приближава. Видя, че си е сложил чифт очила с тънички рамки. Контрастът между тези фини очила и суровата му хубост раздвижи нещо непознато в нея. Той се приближи и тя кръстоса крака.
— Никога не съм те виждала с очила.
— Лещите започват да ми пречат, след като съм ги носил почти четиринайсет часа.
Той отпи от бирата си и метна крак на пейката. Този мъж сякаш излизаше от зноен сън на Тенеси Уилямс, помисли си тя и в главата й се завъртя бавно филмова лента. Можеше да си го представи в занемарената библиотека на западаща плантаторска къща, с мокра от пот бяла риза след страстна среща в месинговото легло с някоя млада Елизабет. Между зъбите си стискаше пура и прелистваше нетърпеливо някакъв стар дневник, за да открие къде е скрила семейното сребро прабаба му.
Тялото й беше отпуснато и изпитваше усещане за уют. Прииска й се да се потърка в Дан като котка.
Край басейна избухна силен смях и той я върна към действителността. Тя погледна натам точно навреме, за да види как пет от мадамите на Боби Том го бутват напълно облечен във водата. Той не излезе веднага на повърхността и тя стисна зъби.
— Трябва да се спирам да не хукна натам, за да го измъкна.
Дан се засмя и свали крака си от пейката.
— Спокойно. Вложила си още повече пари в Джим Бийдерот, а той тъкмо е завързал едно въже за комина и се изкачва по стената на къщата.
— Определено не ставам за тази работа.
Боби Том се появи на повърхността, разплисквайки водата и дръпна две от жените при себе си. Фийб се зарадва, че стаята на Моли не е от тази страна на къщата.
— Тъли ми каза, че Джим изкачва къщата всяка година — продължи Дан. — Очевидно празненството няма да бъде същото без това.
— Не може ли просто да си сложи абажур на главата, като всички останали?
— Той се гордее с оригиналността си.
Един широкоплещест защитник легна на бетонната пътека до басейна и започна да се натиска с някаква пищяща млада жена.
Дан посочи към тях с бирената кутия.
— Ето тук ще започнат истинските ти неприятности.
Тя се изправи, за да вижда по-добре, но след това й се прииска да не го е правила.
— Надявам се, че няма да я нарани.
— Това не е от толкова голямо значение, колкото факта, че тя не е неговата съпруга.
В този момент една миниатюрна огнена топка с лъскава грива като на Даяна Рос се втурна от дъното на вътрешния двор към Уебстър Гриър — сто тридесет и четири килограмовия професионален защитник.
Дан се ухили.
— Гледай и се учи, Фийб.
Пламъкът се спря, възправен на високите си токчета.
— Уебстър Гриър, пусни веднага това момиче, докато не съм те убила.
— О, скъпа…
Той пусна червенокосата на един шезлонг.
— Не ми викай скъпа — изкрещя пламъкът. — Щом искаш да спиш в залата за боулинг, която сам си построи в сутерена, нямам нищо против, защото съм адски сигурна, че няма да спиш с мен.
— О, скъпа…
— И не идвай да ми плачеш на рамото, когато те подгоня за развод и за всеки цент, който имаш.
— Кристъл, скъпа, това беше просто така.
— Просто така! Ще ти дам аз просто така!
Тя засили ръката си и с всичка сила удари защитника в корема.
Той се намръщи.
— Е, скъпа, защо трябваше да правиш това? Последния път, когато ме удари, нарани ръката си.
Така си беше, Кристъл притискаше ръката си, но това не възпря дръзката й уста.
— Не се тревожи за моята ръка. Тревожи се за себе си. И дали въобще ще ти позволя да си видиш отново децата!
— Хайде, скъпа. Да отидем и да й сложим малко лед.
— Върви си слагай лед на задника.
С драматично люшване на косата, тя се отдалечи от него и се насочи към Фийб и Дан. Фийб не беше сигурна, че й се иска да се кара с тази кавгаджийка, голяма колкото бирена кутия, но Дан не изглеждаше особено недоволен.
Когато жената спря пред него, той притисна ударената й ръка до бирата си.
— Още е студена, Крис. Може би така ръката ти няма да се подуе.
— Благодаря.
— Трябва да престанеш да го удряш, мила. Някой път ще си счупиш ръката.