— Той трябва да престане да ме ядосва — отвърна тя.
— Тази женска сигурно го е преследвала цяла вечер. Знаеш, че Уебстър е последният човек от отбора, който би се мотал наоколо с друга жена.
— Това е защото знам как да го строявам.
Тонът й беше толкова самодоволен, че Фийб не успя да сдържи смеха си. Вместо да се обиди, Кристъл й се усмихна.
— Никога не позволявай на мъжа да си мисли, че е по-силен, ако искаш щастлив брак.
— Ще го запомня.
Дан поклати глава и се обърна към Фийб.
— Най-стряскащото е, че Уебстър и Кристъл имат един от най-сполучливите бракове в отбора.
— Май е по-добре да отида да го успокоя, преди да се е сбил с някого. — Кристъл потърка бирената кутия в наранената си ръка. — Имаш ли нещо против да взема това с мен, вместо лед?
— Моля.
Тя се усмихна на Фийб, после се надигна на пръсти и целуна Дан по бузата.
— Благодаря, приятелю. Мини през къщи някой път. Ще ти изпържа кюфтета.
— Непременно.
Кристъл се върна при съпруга си, а Дан се отпусна на пейката. Фийб седеше до него, като се опитваше да запази възможно най-голямо разстояние.
— Отдавна ли познаваш Кристъл?
— Двамата с Уебстър бяхме съотборници, точно преди да се оттегля. Тримата доста се сприятелихме. Никой от тях не харесваше особено бившата ми съпруга, с изключение на политическите й възгледи. По време на развода ми Кристъл беше свикнала да се появява на вратата с мляко и бисквити. Но след като дойдох в „Старс“, вече не можехме да се виждаме често.
— Защо?
— Сега съм треньор на Уебстър.
— Това има ли някакво значение?
— Играчите трябва да бъдат сменяни, а понякога и да се продават. Трябва да има някакво разстояние помежду ни.
— Странен начин да се поддържат приятелства.
— Просто нещата са такива. Всички го разбират.
Въпреки че другите се виждаха, пейката беше достатъчно прикрита от храстите и Фийб имаше чувството, че са сами. Тя толкова силно чувстваше присъствието му, че кожата й настръхна.
Женският писък, който се чу, беше добре дошъл, защото я разсея. Тя погледна през една дупка в храстите и видя жена, която смъкна горницата на банския си.
Виковете и писъците, придружаващи действията й, бяха толкова силни, че Фийб се притесни да не събудят Моли и да я уплашат.
— Празненството става малко буйничко.
— Не съвсем. Всички се държат, доколкото могат добре, защото възрастните са с тях.
— Какви възрастни?
— Ти и аз. Момчетата не биха си показвали рогата, щом собственикът и главният треньор са наоколо. Особено пък след като са загубили днес. Спомням си някои празненства от времето, когато играех. Продължаваха чак до вторник.
— В гласа ти се усеща носталгия.
— Имаше приятни неща.
— Като например да те хвърлят в басейна и да оценяваш момичета в мокри фланелки?
— Не ми казвай, че имаш нещо против състезанията на момичетата с мокри фланелки. За повечето футболисти това е единственото, което могат да нарекат културно събитие.
Тя се разсмя. Но смехът й замря, когато видя как я гледа той. Морскозелените му очи изглеждаха загадъчни през стъклата на очилата му. Между тях сякаш пропукваше нещо, някакво напрежение, което не би трябвало да бъде там. Тя беше поласкана и изплашена. Наведе глава и отпи бързо от виното си.
Той проговори тихо.
— С мен се държиш твърде притеснено за жена, която флиртува с всичко, което носи панталони.
— Не е вярно.
— Лъжеш, скъпа! Дяволски те притеснявам.
Въпреки виното устата й пресъхна. Тя се насили да се усмихне хитро.
— Сънуваш си, любовнико… — Наведе се към него достатъчно близо, за да усети одеколона му. — Гълтам мъже като теб за закуска и пак мога да си поръчам обяд от пет блюда.
Той се разсмя.
— По дяволите, Фийб! Иска ми се да се харесвахме повече, защото можехме да си прекараме наистина добре.
Тя се усмихна и се опита да каже нещо наистина прелъстително и лекомислено, но откри, че нищо не може да измисли. В главата й заскърцаха пружините на месинговото легло, но този път вместо младата Елизабет, на него лежеше тя. Тя беше тази, която носеше дантелените бикини, а презрамката се беше свлякла от рамото й. Тя си представи как той стои пред нея с разкопчана риза, а вентилаторът се върти над тях.
— По дяволите…
Ругатнята беше произнесена тихо и дрезгаво. Не беше част от съня, а се изплъзна от устните на истинския мъж.