Тя се вгледа в очите му и тялото й се почувства освободено от натрупаните с годините прашни паяжини, влажно от падналата роса. Усещането беше толкова особено, че й се прииска да избяга, но в същото време й се искаше и да остане завинаги. Беше завладяна от изкушението да се наведе напред и да докосне устните му със своите. И защо пък не? Той я смяташе за първокласна свалячка. Нямаше откъде да знае, че такъв жест въобще не отговаря на характера й. Само този път, защо да не се възползва?
— Ето те, Фийб.
И двамата обърнаха глави към пролуката в храстите, откъдето се подаваше Рон.
След като Рон бе нает отново, двамата с Дан се държаха на разстояние, така че избухвания нямаше. Фийб се надяваше, че това няма да се промени.
Рон кимна на Дан, после заговори на Фийб:
— След малко ще си тръгвам. За почистването има кой да се погрижи.
Дан погледна часовника си и се изправи.
— И аз трябва да вървя. Пол появи ли се с онези филми за мен?
— Не съм го виждал.
— По дяволите! Той има видеокасета, която ми се искаше да прегледам, преди да си легна.
Рон се усмихна на Фийб.
— Дан е прословут с това, че оцелява само с четири часа сън на денонощие. Истински работяга е.
Фийб беше потресена от срещата си с Дан, защото й се струваше, че е разкрила твърде много от себе си. Тя се изправи и прокара пръсти през косата си.
— Хубаво е като знам, че парите ми не са дадени напразно.
— Искаш ли да ти донеса касетата, веднага щом той дойде? — попита Рон.
— Не. Не се притеснявай. Но му кажи, че тя трябва да бъде на бюрото ми до седем сутринта. Искам да й хвърля един поглед, преди да съм се видял с моите хора. — Той се обърна към Фийб. — Трябва да се обадя. Вътре има ли телефон, който мога да използвам?
Тонът му беше изключително делови и тя се зачуди дали не си е измислила случилото се помежду им в онези луди, напрегнати мигове преди няколко минути. Фийб не искаше да разбере колко неспокойна я оставя, затова заговори нехайно:
— Нямаш ли си в онази таратайка, която караш?
— Има две места, където не мога да търпя телефони. В колата и в спалнята си.
Той беше спечелил и тя се опита да скрие това с лениво движение към една врата в далечния край на къщата.
— Най-близкият е в дневната.
— Благодаря, бебчо.
Той се отдалечи и тогава Рон се намръщи срещу нея.
— Не бива да му позволяваш да се отнася към теб без нужното уважение. Собственикът на клуб…
— И как точно да го накарам да престане? — сопна се тя, като насочи разочарованието си срещу Рон. — Не искам да чувам какво биха направили Ал Дейвис или Еди Ди… както и да е там.
— Едуард Ди Бартоло — уточни той търпеливо. — Собственикът на „Сан Франсиско Форти Найнърс“.
— Не беше ли той онзи, който даваше на играчите си и съпругите им големите подаръци?
— Да, точно той. Екскурзии до Хаваите. Големи суми за подаръци.
— Мразя го!
Той я потупа по рамото.
— Нещата ще потръгнат, Фийб. Довиждане. До утре сутринта.
Той я остави и тя се загледа към къщата, накъдето беше изчезнал Дан. Защо от всички мъже, появили се в живота й, точно този трябваше да я привлича по този начин? Каква ирония! Най-много се страхуваше от физически силните мъже във върхова спортна форма, а сега се чувстваше притеглена от точно такъв мъж. Мъж, който ставаше още по-опасен заради острия си ум и необичайното си чувство за хумор.
Само да не беше си тръгвал толкова рано. Откакто дойде в Чикаго, тя имаше чувството, че е отнесена в някаква екзотична страна и не знае нито езика, нито обичаите й. Срещата с Дан тази вечер само засили това усещане. Беше объркана, но и изпълнена със странно предчувствие. Предчувствие, че ако той беше останал, между тях можеше да се случи нещо вълшебно.
Моли сви колене и скри краката си под дългата синя памучна нощница. Седеше свита до прозореца на огромната всекидневна и гледаше онова, което можеше да се види от празненството. Пег, икономката, я беше изпратила да си легне още преди час, но шумът й пречеше да заспи. Притеснена беше и от мисълта за срядата, когато трябваше да тръгне в новото училище и всички деца щяха да я намразят.
Нещо студено и мокро се потърка в голия й крак.
— Здравей, Пух.
Моли се пресегна да погали меката главичка на кучето. Пух се повдигна и сложи предните си лапи върху бедрото на момичето.