— Тя се държи различно, когато е с мъже, не така, както с мен. Тя е като Ребека, първата госпожа Де Уингър. Мъжете я обожават, но в душата си тя е доста отмъстителна. — Отново си помисли, че може би попрекалява, затова смекчи думите си. — Не че е съвсем лоша, разбира се. Само малко порочна.
— Ще ти кажа нещо, Моли. „Старс“ е част от семейното ти наследство и ти трябва да знаеш това-онова за отбора. Какво ще кажеш, ако помоля Фийб да те доведе след училище на тренировка, някой ден през следващата седмица? Ще можеш да се запознаеш с играчите и да понаучиш нещичко за играта.
— Ще го направите ли?
— Разбира се.
Заля я благодарност към него и тя не успя да усети вината си.
— Благодаря. Ще ми бъде много приятно.
В този момент Пег подаде глава през вратата и смъмри Моли, че не си е в леглото. Тя каза довиждане на Дан и се върна в стаята си. Когато Пег излезе, извади господин Браун от скривалището му и се мушна с него под завивките, въпреки че беше прекалено голяма, за да спи с парцалено животно.
Тъкмо заспиваше, когато чу леко почукване на вратата и се усмихна във възглавницата. Не можеше да отвори вратата, защото не искаше Фийб да разбере, че е пуснала Пух в стаята си. Но все пак й беше приятно, че някой иска да е с нея.
10.
Фийб погледна към видеокасетата на седалката до нея. Да се появява така, без да се обади в дома на Дан Кейлбоу, беше най-глупавото нещо, което някога е правила. Но вместо да обърне кадилака на Бърт и да се върне вкъщи, тя се взря встрани от пътя, за да открие дървената пощенска кутия, за която Кристъл Гриър й беше споменала. Гледаше и репетираше думите, които щеше да му каже, когато пристигне.
Ще бъде нехайна. Ще каже на Дан, че Пол се е появил с видеокасетата малко след като той си е заминал. Тъй като знаела, че Дан иска да види филма, преди да си легне, решила да му я донесе, а и нощта е толкова приятна. Няма проблеми, наистина.
Тя се намръщи. Беше един през нощта. Може би е по-добре да не споменава нито за приятната нощ. Може би е по-добре да каже, че не й се спи и е решила да се поразходи с колата, за да се отпусне.
Истината беше, че искаше да го види отново, преди да е загубила смелостта си. Чувстваше се дълбоко потресена от онзи момент, когато усети желанието да го целуне. Сега имаше нужда да го види сам, да не ги прекъсват, да се опита да открие какво означават тези чувства.
Имаше милион причини, заради които тя не биваше да усеща притегателната му сила, но никоя от тези причини не обясняваше чувството, което изпита тази вечер с него — сякаш тялото й бавно се съживяваше. Усещането беше едновременно ужасяващо и въодушевяващо. Той не криеше факта, че не я харесва, но в същото време тя чувстваше, че е привлечен от нея.
Без предупреждение в очите й се появиха сълзи. Години наред тя дори не беше мечтала, че ще й се случи нещо такова. Дали беше глупачка или имаше възможност да възвърне женствеността си?
Светлините на фаровете попаднаха върху дървената пощенска кутия и тя стисна за миг очи. На кутията нямаше име, но номерът беше същият. Намали скоростта и зави по тесен, настлан с чакъл път. Нощта беше облачна. Лунната светлина едва стигаше, за да се види стара овощна градина. Фийб пресече един дървен мост, направи широк завой и тогава видя светлините.
Безразборно построената каменна къща нямаше нищо общо с лъскавия ергенски дом, който тя си беше представяла. Къщата беше построена от дърво и камък, имаше три комина и навес от едната страна. Стъпалата водеха към старомодна веранда, обградена от извит парапет. Под приветливата светлина, идваща от предните прозорци, тя видя, че капаците и входната врата са боядисани в перленозелено.
Чакълът хрущеше под гумите. Тя спря и изгаси двигателя. Внезапно външните лампи угаснаха, последвани от вътрешните. Тя се поколеба. Сигурно е пристигнала точно преди той да си легне. Но все пак още не беше заспал.
Грабна видеокасетата от седалката, преди да е загубила смелостта си, отвори вратата на колата и излезе. В далечината се чу бухал и зловещият звук я притесни още повече. Докато вървеше предпазливо към верандата, й се искаше да не е толкова тъмно.
Фийб сложи ръка на парапета и внимателно изкачи четирите каменни стъпала. В тъмнината свиренето на щурците звучеше злокобно, а не дружелюбно. Сякаш скърцаха вратите в населяван от духове дом. Тя не откри звънец, само тежко метално чукче. Повдигна го и потръпна, когато то се блъсна с тъп звук.
Секундите течаха, но никой не й отваряше. Притеснението й се увеличаваше. Почука отново, но й се прииска да не беше правила това, защото осъзна, че греши ужасно. Беше неудобно. Въобще нямаше как да обясни присъствието си. Какво си беше въобразявала? Ще се измъкне и…