Тя ахна, когато една длан затисна устата й. Преди да успее да реагира, някаква силна ръка я сграбчи през кръста. Кръвта се оттегли от лицето й и краката й се подкосиха, когато откри, че не може да помръдне.
Един заплашителен глас прошепна в ухото й:
— Ще те завлека в гъсталака.
Тя замръзна от страх. Опита се да извика, но не можа да издаде звук. Всичко беше както през онази нощ, когато беше на осемнайсет. Краката й се отлепиха от земята и той я понесе по стъпалата, сякаш въобще не тежеше. Тъмнината и уплахата я задушаваха. Той я повлече към дърветата, а устните му бяха долепени до ухото й.
— Бори се — прошепна той. — Бори се здраво. Но все пак знаеш, че няма да има никаква полза.
Познатото произношение проникна през уплахата й и тя осъзна, че Дан е този, който я държи. Главата й се замая. Всичко се повтаряше отново! Той я привлече, тя флиртуваше с него и сега той щеше да я изнасили. Тялото й вече не беше като парализирано. Не можеше да позволи това да се повтори.
Тя започна отчаяна борба за свободата си, като го риташе и се опитваше да го удари с лакътя, но той беше силен, толкова по-силен от нея, с твърди като стомана мускули, оформени през годините тренировки. Той я отнесе в гъсталака, сякаш тя не тежеше повече от дете. Опита се да извика, но ръката, която затискаше устата й беше безмилостна.
— Хубаво. Добре се бориш, скъпа. Караш ме да се потрудя.
Тя се извиваше в ръцете му и се опита да извика изпод дланта му, но той я държеше здраво. Пред себе си видя някаква неясна кръгла фигура от дърво и когато се приближиха, видя, че това е беседка.
— Ще си го получиш — шепнеше той. — Точно както го харесваш. Ще те нараня, щом толкова го искаш.
Той я издърпа по стъпалата и мина през сводестия отвор в покритите с бръшлян стени. И дори не се задъхваше.
— Ще бъдеш безпомощна. Мога да правя каквото си поискам с теб, а ти няма да успееш да ме спреш.
Той я издърпа сред мрака и ужасът се вкопчи в нея, както и в онази гореща и тъмна барака край басейна, преди толкова време. Едната му ръка продължаваше да стои на устата й, а другата се мушна под полата й и затърси бикините й.
— Първо ще сваля това.
Ужасните звуци, които се зараждаха в гърлото й бяха възпирани от дланта му. Не беше искала това. Моля те, Господи, не позволявай това да се случи отново! Страшният шепот се чу отново в ухото й:
— Може би трябваше да започна оттук. Това ли искаш?
Той махна ръка от устните й, сграбчи корсажа на роклята й в юмрука си и с един замах я разкъса.
Две неща се случиха едновременно. От устата й излетя силен вик. А ръката, която покриваше гърдите й замръзна.
— Вал?
Той попритисна гърдите й. Цялото му тяло се стегна. После отскочи от нея, сякаш беше радиоактивна.
Тя се разплака. Внезапно една външна лампа освети беседката. Видяха се грубовати мебели, килимче и Дан, който я гледаше ужасен.
— Фийб! Исусе… Исусе, Фийб, съжалявам аз… аз не знаех, че си ти. Аз… Вал трябваше…
Зъбите й тракаха, цялото й тяло се разтрепери. Там, където беше скъсал роклята й, корсажът висеше и откриваше едната от гърдите й. Тя сграбчи плата, докато се отдръпваше назад. Сълзите се стичаха по лицето й.
— Фийб…
Той се втурна към нея.
Тя отскочи назад, като стискаше трескаво разкъсаната си рокля.
— Не ме докосвай! — изхълца.
Той замръзна и отстъпи назад, като вдигна ръце.
— Няма да те нараня. Ще ти обясня. Всичко това е грешка. Не знаех, че си ти. Аз… аз смятах, че е бившата ми съпруга. Трябваше да се срещнем тук с нея.
— И смяташ, че това ще оправи нещата?
Зъбите й не искаха да престанат да тракат, а когато се опитваше да преглътне риданията си, нещо започваше да я души.
Той отново пристъпи към нея и тя отново се отдръпна. Той веднага се спря.
— Не разбираш.
— Копеле! Извратено копеле!
— Дан!
Фийб замръзна, когато чу женски глас.
— Дан! Къде си?
Заля я облекчение, когато разбра, че вече не са сами. Видя умолителното изражение в очите му, видя как той допря пръст до устните си, за да я накара да мълчи.
— Тук! — извика тя. — Тук!
Той наведе глава.
— По дяволите.
— Дан?