Една слаба, привлекателна жена, облечена в обикновена памучна рокля на цветя, влезе в беседката.
— Чух…
Тя млъкна, когато видя Фийб. После отправи очи към Дан.
— Какво става?
— Това, което става тук — каза той недоволно, — е случай на объркана самоличност.
Жената се вгледа в скъсаната рокля на Фийб и разбърканата й коса. Очите й се разшириха от смайване.
— О, господи…
Ужасът на Фийб започна да се уталожва и тя осъзна, че тук става нещо, което не може да разбере.
— Беше тъмно — каза Дан на жената — и аз помислих, че си ти.
Жената притисна пръсти до слепоочието си.
— Сдържана ли е тя?
— Сдържана, дявол да го вземе! Тя е уплашена до смърт! Не виждаш ли какво й причиних?
Гласът на жената стана толкова студен и делови, че Фийб веднага я намрази.
— Коя е тя?
— Фийб Съмървил — отвърна той, защото очевидно разбираше, че Фийб не е в състояние да отговори сама.
— Собственичката на „Старс“!
— Съвсем същата.
Той се обърна отново към Фийб и й заговори тихо:
— Това е Валери Кейлбоу, Фийб. Бившата ми съпруга. Член е на Конгреса на Съединените щати, но въпреки това можеш да й имаш доверие. Валери ще ти обясни, че нямах намерение да те нараня и ще ти разкаже на какво точно си попаднала.
Валери смръщи чело разтревожено.
— Дан, аз едва ли мога…
— Направи го! — тросна й се той с убийствено изражение. — Сега тя не е в състояние да слуша мен.
Тя подбираше внимателно думите. Лицето й беше смръщено.
— Госпожице Съмървил, въпреки че двамата с Дан сме разведени, ние предпочетохме да продължим интимните си отношения. Ние двамата имаме склонност към приключения в секса и…
— Говори за себе си, Вал! Аз щях да съм доволен на двойно легло и хубава музика.
— Да не би да обвиняваш мен за случилото се?
— Не — въздъхна той. — Грешката е моя. И двете имате светла коса, а и на височина сте горе-долу еднакви. Беше тъмно.
— Дан и аз се уговорихме да се срещнем тук тази вечер. Аз имах служебни задължения, заради които позакъснях. За съжаление, госпожице Съмървил, той ви е объркал с мен.
Бавно Фийб започна да разбира какво се е случило, но не можеше да отмести смаяния си поглед от жената.
— Значи вие искате той да се отнася така с вас?
Вал не поглеждаше към Фийб.
— Страхувам се, че трябва да си тръгвам. Съжалявам, че сте била изплашена по този начин. Разбирате, предполагам, колко опасна е тази тема. Като избираемо длъжностно лице, аз ще бъда поставена в изключително неудобно положение, ако някой узнае.
— За бога, Вал…
Тя се завъртя към него.
— Млъкни, Дан! Това може да сложи край на кариерата ми. Искам уверението й, че няма да каже на никого.
— На кого мога да кажа? — продума Фийб безпомощно. — А и никой не би ми повярвал.
— Съжалявам.
Валери кимна притеснено и бързо напусна беседката.
Фийб не искаше да остава сама с Дан. Тя веднага усети потискащо големите му размери, мускулите, разпъващи ръкавите на тясната фланелка. Притисна предницата на роклята си и тръгна към входа на беседката.
— Моля те, седни — промълви той тихо. — Обещавам да не се приближавам до теб, но трябва да поговорим.
— Това е някаква ваша игра, нали — прошепна тя. — За удоволствие.
— Да.
— За мен не беше игра.
— Знам. Съжалявам.
— Как можеш да правиш такива неща?
— Тя иска това.
— Но защо?
— Тя е силна жена. Влиятелна. Понякога се уморява от това, че винаги тя трябва да контролира нещата.
— Тя е болна. И ти също.
— Не съди, Фийб! Тя не е болна. До тази вечер онова, което е ставало помежду ни, не е засягало никого.
Тя се разтрепери отново.
— Ти щеше… Ами ако не беше спрял?
— Щях да спра. Още като те докоснах. — Той се изкашля. — Валери е с малко по-малки гърди от твоите.
Коленете вече не я държаха и тя се стовари в най-близкия стол. Той се приближи внимателно до нея, сякаш се страхуваше, че тя отново ще запищи.
— Какво правеше тук?
Тя си пое треперливо дъх.
— Пол дойде на празненството малко след като ти си тръгна. Аз… аз ти донесох видеокасетата, която ти искаше.
Тя повдигна ръце беззащитно, като разбра, че я е изтървала.
— Но аз казах на Роналд да не ми я изпраща тази вечер.
— Аз мислех… Не ми се спеше и… Няма значение, идеята беше глупава.