— Не е лоша, ако съм разбрал правилно всички думи.
Тя се усмихна.
Той метна сандвичите да се пекат.
— Интересна книга. Дава ти теми за размисъл. Кварки, притегляне между телата, черни дупки. Докато ходех на училище, обичах научните дисциплини.
— Предпочитам да изчакам да я филмират. — Тя остави книгата и отпи от чая си. — Кажи ми какво стана с Моли.
Той се подпря на ръба на готварската печка.
— Това хлапе е майстор на лъжите. Срещнах я, когато влязох в къщата да се обадя по телефона. Каза ми някои неща за теб, от които може да ти понастръхне косата.
— Какви например?
— Това, че я държиш затворена в къщата. Освен това късаш писмата за нея и я оставяш на хляб и вода, когато си й ядосана. И я пердашиш.
— Какво!
Фийб едва не изтърва чая си.
— Каза, че не боли.
Фийб беше зашеметена.
— Защо ще говори такива неща?
— Изглежда, че не те обича особено.
— Знам. Прилича ми на суетлива стара мома. Не одобрява начина ми на обличане, шегите ми не са й смешни. Дори Пух не харесва.
— Това може би показва, че преценките й са добри.
Тя го изгледа сърдито.
Той се усмихна.
— Всъщност, през по-голямата част от времето, когато говорехме, кучето се беше свило до краката й. Изглеждаха ми като стари приятели.
— Не мисля, че е така.
— Е, може и да греша.
— Тя наистина ли ти каза, че я пердаша?
— Да. Каза, че не си лоша, а само порочна. Мисля, че те сравни с някоя си Ребека, първата госпожа Де Уинтър.
— Ребека? — Изведнъж тя се досети и поклати глава. — Всичките тези приказки за Достоевски, а пък гадинката четяла Дафни дю Морие. — Тя се замисли за миг. — Откъде знаеш, че не ти е казала истината? Възрастните често бият децата.
— Фийб, когато стоеше до страничната линия, ти изглеждаше като пред припадък всеки път, когато някой поемеше по-силна топка. А и просто го нямаш този побойнически инстинкт. — Той обърна сандвичите. — Например, поправи ме, ако греша, но предполагам, че не само лошият апетит беше причина да откажеш печеното на Виктор през онзи ден, когато ядохме в кухнята ти. Да не говорим пък за това хубаво месо за сандвичи в моя хладилник.
Този мъж виждаше твърде много.
— Всичките тези нитрати не са здравословни.
— Ъхъ. Хайде, скъпа, можеш да кажеш на татко Дан своята малка грозна тайна. Вегетарианка си, нали?
— Много хора не ядат месо — каза тя предпазливо.
— Да, но повечето от тях не го крият. А ти не казваш нищо.
— На никого не му влиза в работата. Просто най-случайно предпочитам незапушени артерии, това е всичко.
— Хайде, Фийб, отново се въртиш около истината. Имам чувството, че хранителните ти навици нямат нищо общо с твоите артерии.
— Не разбирам за какво говориш.
— Кажи ми истината.
— Добре! Обичам животните. Това не е престъпление! Още като малка не можех да понасям мисълта, че ще изям някое от тях.
— Но защо си толкова потайна?
— Не съм искала да бъда потайна. Просто… не съм си изяснила нещата философски. Не бих носила кожи, но гардеробът ми е пълен с кожени обувки и колани. Освен това, мразя всички тези цепещи косъма на две спорове, в които хората се опитват да те въвлекат. Въздържаността ми донякъде е по навик, предполагам. Надзирателката в интерната ме тормозеше заради това.
— Как?
— Веднъж, когато бях на единадесет, стигнахме до открит спор заради една свинска пържола. Останах на масата почти цялата нощ.
— Хващам се на бас, че си си мислила за „Прасенцето“.
— Откъде знаеш?
— Съвсем очевидно е, че си голяма почитателка на А. А. Милн, скъпа. — Очите му грееха развеселено. — Продължавай. Какво се случи?
— Най-накрая надзирателката се обади на Бърт. Той ми се разкрещя, но аз просто не можех да ям. После другите момичета ми се притекоха на помощ. По ред прехвърляха месото от моята чиния в техните.
— Това съвсем не обяснява защо си толкова потайна.
— Повечето хора смятат, че вегетарианството е доста шантаво нещо, а моят коефициент на лудост и без това си е достатъчно висок.
— Май не съм срещал някой друг, освен футболистите, който да влага толкова енергия, за да се преструва на много корав.
— Аз съм си кораво момиче.
— Няма съмнение.
Усмивката му я подразни.
— Това, че тази вечер не бях достатъчно силна, за да се преборя с теб, не означава, че не съм кораво момиче.