Той доби толкова поразено изражение, че й се прииска да си беше сдържала думите.
— Наистина съжалявам за това. През живота си не съм удрял жена. Е, освен Валери, но това беше…
— Не искам да го чуя.
Той изключи сандвичите и отиде до масата.
— Обясних ти случилото се и ти се извиних по всеки начин, който знам. Ще приемеш ли искрените ми извинения или тази случка ще се спотайва помежду ни всеки път, когато сме заедно?
Очите му бяха изпълнени със загриженост и тя изпита почти неудържим подтик да се хвърли в прегръдките му и да го помоли да я подържи само за няколко минути.
— Приемам извиненията ти.
— Приемаш ги искрено или това просто е една от женските истории, когато тя казва, че прощава нещо на мъжа, а после прекарва цялото си свободно време в измисляне на начини да го накара да се чувства виновен?
— Валери прави ли го?
— Скъпа, всяка жена, до която съм се приближавал, го е правила.
Тя се опита да се върне към старата си роля.
— Животът е тежък, когато си неустоим за противоположния пол.
— И това го казва човек, който ги разбира тези работи.
Тя се опита да измисли някакъв отговор, но нищо не излезе. Тогава разбра, че не са й останали никакви резерви, за да продължи с ролята, която сама си беше избрала.
— Сандвичите вече трябва да са готови.
Той се върна до печката, погледна сандвичите и ги извади. Раздели ги старателно, върна се до масата с две кафяви глинени чинии и седна на един от столовете.
Няколко минути се храниха в мълчание. Накрая той проговори:
— Не искаш ли да говорим за днешния мач?
— Не съвсем.
— Не искаш ли да ме критикуваш след двойния заден ход? Спортните журналисти ще ме изгорят жив заради днешния.
— Какво е това двоен заден ход?
Той се ухили.
— Започвам да откривам, че има определени предимства в това да работя за теб.
— Имаш предвид, че нямам тайното желание сама да тренирам отбора?
Той кимна и отхапа от сандвича си.
— Никога не бих се бъркала. Но наистина смятам, че може да помислиш как да поотвориш нападението и дали да не започваш с Брижки, вместо с Рийнълдс.
Той я изгледа и тя се засмя.
— Приятелите на Бърт ме заговориха в ложата.
Той отвърна на усмивката й.
— Репортерите бяха разочаровани, че не се появи на пресконференцията след мача.
— Така ще си останат. Виждала съм някои от тези интервюта след мачовете. Човек наистина трябва да знае това-онова за футбола, за да отговори на въпросите.
— Рано или късно ще трябва да говориш с журналистите. Роналд ще ти помогне да се справиш.
Дан все още смяташе, че тя и управителят имат интимна връзка.
— Иска ми се да не се отнасяш толкова отрицателно към него. Той върши добра работа, а аз въобще не бих се справила без него.
— Така ли?
— Той е чудесен човек.
Дан я изгледа напрегнато. Взе си една книжна салфетка и избърса устата си.
— Би трябвало да е. Жена като теб има голям избор.
Тя повдигна рамене и неохотно зачопли сандвича си.
— По дяволите! Седиш там, с вид на муле, което са подритвали твърде често.
— Е, благодаря.
Той смачка салфетката и я хвърли настрани.
— Не мога да се търпя заради това, което ти причиних. Къде е смелостта ти, Фийб? Къде е жената, която ме подмами да приема Роналд за управител отново?
Тя замръзна.
— Не знам за какво говориш.
— Да, да, въобще не знаеш. Ти ме изигра. Трябваха ми няколко дни, за да разкрия изкусния ти малък заговор. Вие двамата с Роналд ме подредихте. Той наистина успя да ме убеди, че сте любовници.
Тя с облекчение видя, че той е по-скоро раздразнен, отколкото ядосан, но все пак заговори, като грижливо подбираше думите си.
— Не разбирам защо е толкова трудно да се повярва в това. Той е много привлекателен мъж.
— Ще трябва да се доверя на мнението ти. Но е факт, че вие двамата не сте любовници.
— Откъде знаеш?
— Просто знам, това е. Виждал съм как се държиш с него, когато смяташ, че ви гледам. Очите ти се плъзгат по него, навлажняваш устни, гукаш му.
— Жените не се ли държат така с любовниците си?
— Точно така. Ти се държиш по същия начин и с портиера.
— И какво?
— С всички, освен с мен.
Тя бутна настрани непипнатия си сандвич.