Той я наблюдаваше.
— Опитваш се да ме изкушаваш с това твое убийствено тяло, но не успяваш да издържиш твърде дълго и вече гледаш в краката си или се занимаваш с маникюра си. — Той се облегна назад. — Не убягна от вниманието ми, че пъчиш гърди за всичко живо в панталони, но в последно време ми се струва, че не успявам да разменя и две изречения с теб, преди да кръстосаш ръце. Е, защо е така?
— Имаш твърде бурно въображение.
— Не мисля.
Тя се изправи.
— Късно е. Трябва да си ходя.
Той също се изправи, заобиколи масата и я докосна за пръв път след неприятната случка в беседката. Тя не се отдръпна и това го успокои, но стомахът му все още се свиваше при мисълта за онова, което й беше причинил.
Тя стоеше пред него в старата му синя риза и изглеждаше толкова красива и крехка. Не помнеше някога да е срещал друга жена, така изпълнена с противоречия. Не искаше да я харесва, но ставаше все по-трудно да не го направи.
Той стисна рамото й.
— Все още ли се страхуваш от мен?
— Разбира се, че не.
Може да не се страхуваше, но проявяваше плашливост, която съвестта му не можеше да приеме. Дланта му се плъзна надолу и започна да гали ръката й през мекия памучен ръкав.
— Мисля, че се страхуваш. Мисля, че си замаяна от страх да не се окажа някой негодник и да не нападна отново.
— Не е вярно.
— Сигурна ли си?
— Разбира се, че съм.
— Докажи го.
— И как предлагаш да го направя?
Нямаше представа какъв дявол го подтикваше, само знаеше, че думите му я карат да се усмихва. Харесваше начина, по който очите й се набръчкваха в ъгълчетата, когато го правеше. Той посочи бузата си с палава усмивка.
— Целуни ме. Тук. Дружелюбна целувчица между приятели.
— Не ставай смешен.
Очите й се присвиха. Той не се сдържа и я подразни още малко. Не можеше да се каже точно, че я дразни, защото непрекъснато си мислеше какво ли ще бъде усещането, ако това невероятно тяло се притисне до неговото. Ако се имаше предвид началото на срещата им, това не представяше характера му в особено добра светлина.
— Хайде. Предизвиквам те. Не говорим за едно от онези нехигиенични прочувствени неща. Само дружелюбна целувчица по бузата.
— Не искам да те целувам.
Той забеляза, че отговорът й се позабави няколко секунди, а тези нейни златистокафяви очи бяха меки като устните й. Вече нямаше настроение да я дразни, а гласът му беше предрезгавял.
— Лъжкиня. Всичката тази топлина не може да идва само от мен.
Той наведе глава и в следващия миг вече целуваше шията й, открил едно меко местенце, точно над ухото й. Не я привлече в прегръдките си, но гърдите й се докоснаха до него.
Той чу въздишката й.
— Ние не се харесваме.
— Няма нужда да се харесваме, скъпа. Не става дума за постоянна връзка. Това е животинско привличане. — Той целуна изкусителната бенка до ъгълчето на окото й. — И е приятно. Приятно е да те докосвам.
Тя въздъхна и се облегна на него. Той стисна ръцете й, а целувките му се плъзнаха надолу, докато стигнаха устните й.
Устните му бяха меки. Просто меки, точно такива, каквито трябваше да бъдат. Допирът до нея беше приятен. Тя ухаеше хубаво — на бебешка пудра и цветя. Чувстваше се като буен шестнайсетгодишен хлапак. Докато докосваше извивката на устните й, трябваше да си напомня, че отдавна е надраснал този тип жени. За съжаление тялото му сякаш беше забравило този факт. Целувката му стана по-страстна. Казваше си, че започва да я харесва, но не я уважава и не й вярва и ако не докосне скоро тези нейни гърди, щеше да избухне. Само че след случилото се в беседката не трябваше да бърза, но, боже господи, тя го влудяваше.
Тя се притисна до него и въздъхна леко. Това подейства като доза уиски, вкарана направо във вените му. Той забрави всичко друго, освен страхотната малка мека женичка с тяло, което казваше ела и ме схрускай.
Устните й се разтвориха, но той искаше повече от това. Стисна я здраво в прегръдките си, гърдите й сякаш бяха от бита сметана, а в главата му захвърчаха ракети. После ръката му стигна до най-сладостно закръгления, хубав задник, който той беше докосвал някога. Беше влудяващо възбуден и ръцете му я галеха навсякъде — едно безумие, подхранвано от гърлените й стонове и от трескавите движения на тялото до него.
Искаше му се тя да го докосне. Искаше я на колене, по гръб, готова за него, точно тук, където пламъкът на телата им щеше да подпали паркета и те щяха да полетят надолу, направо към огнения център на земята.