Пег Ковалски, бившата икономка на Бърт, цял ден надзирава прехвърлянето на дрехите и вещите на Фийб и Моли. Пег беше около шестдесетгодишна, уморена от грижите по голямата къща, затова веднага се съгласи да помага при чистенето, прането и пазаруването и да остава през нощта с Моли, ако Фийб трябва да пътува извън града.
Моли не прояви интерес към преместването. Отказа и поканата на Фийб да обиколят магазините, за да обновят безнадеждно скучния й гардероб, преди да е започнала училище в сряда. Фийб реши, че няма смисъл да спори с Моли по въпроса за лъжите, които е разказала на Дан. Така само щеше да влоши и без това лошото положение.
Фийб трябваше да чете разни доклади и да отговори на няколко телефонни обаждания, но вместо това се обърна отново към прозореца. Толкова отдавна си играеше игрички с мъжете, че сега не знаеше как да покаже, че е искрено привлечена. Съжалението се примесваше с притеснение и тъга. Може би щеше да се излекува, ако успееше да позволи на Дан Кейлбоу да я люби.
Валери изгледа Дан с подозрение, когато той влезе в нейния офис, който се намираше в една от сградите от гранит и стъкло на „Оук Бруук“. Тя посочи към грубоватите розови столове, сложени около малка заседателна зала.
— Искаш ли кафе?
— Не, благодаря.
Той седна и премести назад стола, за да може да протегне напред крака. Тя се надигна иззад бюрото си и се приближи към него, а той оглеждаше тъмносиния й официален костюм и бялата копринена блуза, закопчана догоре. Доколкото познаваше Валери, отдолу сигурно беше с жартиери.
— Чух, че в неделя пак сте загубили — изрече тя и седна до него. — Жалко.
— Случва се…
Искаше му се да постъпи правилно, затова й каза, че трябва да поговорят и я покани на вечеря в „Гордън“ — нейния любим ресторант. Когато тя отказа и му предложи да дойде в офиса й, той предположи, че знае какво е намислил и иска просто да приключат с това.
Той взе един пакет цигари от средата на масата.
— Снощната случка в дома ти беше отвратителна. Надявам се, че тя ще си държи устата затворена.
— Сигурно.
Валери се изсмя цинично.
— Целият ми живот премина пред очите ми, когато разбрах какво се е случило.
— Предполагам, че нейният също е преминал пред очите й, докато я влачех в гъсталака. За разлика от теб, тя не знаеше, че всъщност нищо лошо няма да й направя.
— Все пак успя да я успокоиш, нали?
— Поговорихме си.
Тя дръпна от току-що запалената цигара и направи първия си не особено деликатен намек.
— Това ще попари всякакви планове да я прелъстиш.
— Повярвай ми, Вал, единствените ми планове по отношение на Фийб са да стоя колкото е възможно по-далече от нея.
Това беше истина. Вбеси се на себе си, че позволи нещата с Фийб да стигнат толкова далече. Не биваше въобще да я целува. Беше си обещал, че няма да изтървава повече контрола над себе си. Най-накрая беше решил кое е най-важното за него.
Вал го изгледа внимателно.
— Тогава за какво е всичко това?
Знаеше, че онова, което ще й каже, няма да й хареса, затова заговори по-меко.
— Срещнах една жена.
Тя остана спокойна, трябваше да й го признае. Ако не я познаваше по-добре, би повярвал, че е безразлична към думите му.
— Познавам ли я?
— Не. Учителка е в детска градина.
Вал не би го разбрала, ако й кажеше, че все още не е канил Шейрън на истинска среща. Но след снощната случка той осъзна, че не може да продължава със сексуалните игри на бившата си съпруга, не и сега, когато се подготвяше да започне сериозна връзка.
— Откога се срещаш с тази учителка? — Тя дръпна от цигарата бързо и гневно.
— От скоро.
— И тя, разбира се, е всичко онова, което аз не съм.
Тя стисна устни и изгаси цигарата си в пепелника. Валери беше доста голяма егоистка и обикновено не се отдаваше на лошо настроение, но той знаеше, че сега я наранява.
— Сигурен съм, че не е умна колкото теб. Нито толкова прелъстителна. Но онова, което ме привлича, е, че тя е много добра с децата.
— Ясно. Минала е на прослушването за Мама Гъска. — Тя отправи към него сияйна, безразлична усмивка. — Всъщност, Дан, аз се радвам, че се случи това, защото и аз исках да говорим за същото.