— Прав си. Наистина ме бие здравата.
Робърт заведе Дан до масата, за да се похвали с бисквитите си. Не след дълго и други деца привлякоха вниманието му. Бяха толкова сладки, че не можеше да им се нагледа. Децата му доставяха удоволствие. Вероятно, защото обичаше много от нещата, които те правеха — ядеше бисквити, гледаше анимационни филми по телевизията и все се забъркваше в разни неща. Не му се тръгваше, въпреки че вече закъсняваше.
Междувременно Шейрън беше разсипала чаша захар, а сега тъкмо изпускаше едно яйце. Той взе хартиена салфетка и й помогна да изчисти. Забеляза, че тя отново се изчервява. Харесваше тази нейна къдрава червена коса, която се появяваше навсякъде из стаята.
— Днес всичко изпускам — заекна тя.
— Това е една от думите, които не трябва да се произнасят пред куотърбекове. Дори и пред тези, които са се оттеглили.
В началото тя не схвана думите му, но после се засмя.
— Имаш боя за сладкиши на бузата си.
— Толкова съм се оплескала.
Тя наведе глава и тръкна бузата си с рамо, така че вече имаше две петна вместо едно.
— Честно ти казвам, не изглеждам постоянно по този начин.
— Не се оправдавай. Изглеждаш чудесно.
— Ийтън ми взе пръскалката — изписка едно момиченце.
Шейрън веднага обърна внимание на детето, което я дърпаше за панталона с мръсни ръце. В нея имаше още нещо, което Дан харесваше. Дори когато разговаряше с някой възрастен, децата бяха най-важни за нея. Той я наблюдаваше с възхищение как води преговори за споразумението, което би предизвикало гордостта и на дипломат.
— Могат да те използват в Средния изток.
Тя се засмя.
— Мисля, че е по-добре да се придържам към пръскалките.
Той погледна часовника си.
— Трябва да вървя. Отпреди пет минути държа реч. Точно сега програмата ми е малко претрупана, но когато нещата се поотпуснат, може да вечеряме заедно. Обичаш ли италианска храна?
Тя отново се изчерви.
— Аз… Да, ще бъде чудесно.
— Добре. Ще ти се обадя.
— Добре.
Тя изглеждаше шокирана.
Внезапно той се наведе напред и докосна устните й с целувка. По пътя към паркинга се засмя и облиза устни.
Може и да си въобразяваше, но му се стори, че усети вкус на ванилия.
12.
В осем и трийсет, събота вечерта, Фийб срещна Боби Том Дентън във фоайето на хотела. Тя тъкмо пристигаше в Портланд с редовен полет от О’Хеър, но „Старс“ бяха тук от обяд, защото правилата на Националната футболна лига изискваха гостуващият отбор да бъде в града, където ще се играе мачът, двадесет и четири часа преди началния удар. Фийб беше прегледала програмата на играчите и знаеше, че до осем вечерта са имали инструктаж и са свободни до вечерния час в единайсет часа.
— Здравейте, госпожице Съмървил.
Нейната собственост за осем милиона й изпрати усмивка, широка почти колкото шапката на главата му. Модно протритите и избелели джинси прилепваха на изваяните му крака, каубойските ботуши от змийска кожа не изглеждаха нито прекалено нови, нито съвсем изтъркани. Това щеше да впечатли Виктор.
Боби Том каза:
— Притеснявах се, че може да ви няма.
— Казах ти, че ще дойда.
Той бутна назад шапката си.
— Утре ще бъдете на страничната линия през първата четвърт, нали?
Тя прехапа устни.
— Всъщност, Боби Том, позамислям се дали да го направя.
— Чакайте сега. Виждам, че ние двамата трябва да си поговорим сериозно.
Сръчните му ръце стиснаха рамото й и я поведоха към бара. Можеше да му откаже, но не очакваше с нетърпение вечерта в непознатия хотел, където го нямаше дори Пух да й прави компания.
В бара на хотела беше тихо и тъмно. Седнаха в ъгъла и Боби Том си поръча бира.
— Изглеждаш тип бяло вино — каза той. — Какво ще кажеш за едно шардоне.
Фийб харесваше шардоне, но не й се искаше да я определят като тип бяло вино, затова си поръча коктейл. Сервитьорката, която беше впила жаден поглед в Боби Том, отиде да изпълни поръчката им.
— Разрешено ли ви е да пиете вечерта преди мача?
— Разрешено ни е да правим почти всичко, стига на следващия ден да дадем всичко от себе си в мача. Пиенето и вечерният час са две неща, за които треньорът не е много взискателен. В единайсет трябва да сме по стаите си, но треньорът е бил доста буен като играч и знае, че всеки от нас си има свой начин да изпусне парата. — Боби Том се усмихна. — Той е почти легенда.