— Ще бъда там — въздъхна тя.
— Знаех, че мога да разчитам на теб. — Той отправи към нея пленителна усмивка. — Харесваш ми, Фийб. Много. Ако не бяхме партньори в бизнеса, сигурно щях да се опитам да те свалям.
Той изглеждаше като едно мило момче и тя му се усмихна открито.
— Не е ли кофти животът, а?
— Ти го казваш.
С Боби Том беше лесно да се общува, дори и без опиянението от коктейла. Говориха си за мексиканската кухня, дали е добре спортните отбори да носят имена на индианци и за приликата на Боби Том с Крисчън Слейтър. Тя пиеше по-бавно втория си коктейл, но въпреки това усети някакъв шум в главата си, когато той се наведе и докосна устните й със своите.
Беше лека приятелска целувка. Изпълнена с уважение. Признак за другарство и добро настроение. Двадесет и пет годишният мъж целува тридесет и три годишната жена, с която иска да легне, но знае, че това няма да стане, не иска да развали приятелството им и все пак има желание за нещо повече от приятелство.
Фийб разбираше.
Но не и Дан, за съжаление.
— Дентън! — Сред тишината на бара гласът му прогърмя като оръдие над задимено бойно поле. — Този безценен часовник на ръката ти не ти ли казва, че имаш точно три минути и половина, за да отнесеш задника си в твоята стая, иначе нарушаваш вечерния час?
Той се появи на масата им в джинси и разкопчана на врата риза.
— Здравей, треньоре! Искаш ли да чуеш най-смешното? Тъкмо обяснявах на Фийб, че винаги си бил доста гъвкав по отношение на вечерния час. И тогава ти се появяваш. Ако това не е…
— Две минути, четиридесет и пет секунди! Ще те глобя по петстотин долара за всяка минута закъснение.
Боби Том се изправи с обидено изражение.
— По дяволите, треньоре, защо си толкова сърдит?
— В петък обърка три комбинации. Какво ще кажеш за това като начало?
Боби Том извади няколко долара от джоба си и ги хвърли на масата. После изгледа Дан проницателно.
— Това май няма нищо общо с обърканите комбинации. — Той се обърна към Фийб и докосна шапката си. — Довиждане до утре на страничната линия, госпожице Съмървил.
— Довиждане, Боби Том.
Когато той изчезна, Дан й викна като сержант на новобранци.
— В моята стая! Веднага.
— Ъъ… не мисля.
— Започнеш ли да си играеш с най-добрия уайдрисийвър в Американската футболна конференция, вече си прекрачила границата. И сега, ако не искаш да си вадим кирливите ризи пред хората, най-добре е да се размърдаш.
Фийб неохотно излезе след него от бара във фоайето. Знаеше, че би трябвало да му напомни, че тя е шефът, но осъзна, че не може да се разгневи. Влязоха в асансьора и потеглиха в напрегнато мълчание към седмия етаж.
Той определено беше изпушил и гневът му изгаряше късичката й тюркоазна блуза. За късмет, въобще не й пукаше. Двата коктейла бяха оставили в нея успокояващо чувство на задоволство. Искаше да направи физиономия срещу него и да му каже да не бъде такъв стар мърморко.
Едва когато той спря пред вратата на апартамента срещу нейния, тя разбра колко близо един до друг са настанени. Отключи и я бутна грубичко навътре. После вдигна ръка с протегнат показалец и посочи към дивана, застлан с брокат.
— Седни.
Мозъкът й започна да изпраща тревожни послания, но уютната алкохолна мъгла й пречеше да ги приеме насериозно и тя последва нарежданията му, след като козирува на шега.
— Слушам.
— Не ми се прави на интересна! — Той сложи огромната си длан на кръста си. — Стой далече от моите играчи, чуваш ли? Тези мъже са тук, за да печелят футболни мачове. Не са ти личните любовни игрички. Никога повече не искам да виждам това, което видях тази вечер!
И това беше само началото. Той мърмореше и беснееше. Лицето му почервеня както на мачовете, когато крещеше на някой съдия. Най-накрая спря, за да си поеме дъх.
Тя се подсмихна и пъхна показалец в устата си.
— Какво става, сладурче? Никога ли не си целувал момиче в бар?
Той остана зашеметен. Сякаш никога не беше срещал жена, която да се държи толкова нахално с него.
Господи, той беше страхотен. Страхотен, привлекателен, грамаден и хитър. Ъмм… Доста се искаше от една жена, за да укроти мъж като него.
Тя премести крака си.
Ще трябва и легло. И аромата на жасмин, който нахлува през отворения прозорец. И тихото приспивно проскърцване на вентилатора, които се върти на тавана на старата плантаторска къща.