Тя сведе поглед към завивката.
— Мисля, че да. А аз няма да изпращам повече объркани сигнали.
Той погали лицето й с ръка.
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
Фийб се канеше да стане и да облече дрехите си, но не можа да помръдне, когато той я докосна толкова нежно. Приближи се и тя усети топлината му. Осъзна, че ще я целуне отново. Но не се страхуваше вече. Желанието отново сгря тялото й — не като бушуващ огън, а като малко стоплящо пламъче.
— Не харесваш бельото ми — прошепна тя до устните му.
— Не. Но страшно ми харесва това, което е в него.
Пръстите му проследиха гръбнака й, а устните му докоснаха нейните устни.
Целувката му беше нежна и страстна, изпълнена с искри и сладост. Никога не беше изпитвала толкова силно желание, колкото желанието й в този миг да се люби с Дан. Той я целуваше все по-страстно. Дланите й се плъзнаха към ръцете му. Прииска й се да не беше правила това, защото не трябваше да си спомня за силата му, само за нежността му. Откъде можеше да знае, че той ще продължи да бъде все така нежен?
— Дан?
— Ъмм.
— Знам, че не искаш никакви… нали знаеш… никакви извратени работи.
Усети как той замръзна и едва не загуби смелостта си, когато той се отдръпна. Тя се отпусна на възглавниците, струпани в края на леглото. Когато заговори забързано, все още притискаше завивките до гърдите си.
— Но не е чак толкова извратено. Наистина не е.
— Аз ще преценя по-добре. И те предупреждавам… с всеки ден приемам все по-малко неща.
Смелостта й я напусна.
— Забрави.
— И без това сме стигнали дотук, така че по-добре си кажи.
— Аз просто… Няма значение.
— Фийб, ако нещата вървят така, почти осемдесет процента е сигурно, че ще се любим още преди да свърши тази нощ, затова е най-добре да ми кажеш какво се върти в главата ти. Иначе през цялото време докато се занимаваме с това, ще очаквам от теб да залаеш като куче или да ме накараш да те наричам Хауърд.
Тя му се усмихна неуверено.
— Нямам чак толкова развито въображение. Исках… мисля си, дали ще имаш нещо против, ако… — Тя се обърка и започна отново. — Ако се преструвам, че аз съм…
— Звероукротител? Тъмничар?
— Девица — прошепна тя и бузите й се изчервиха от притеснение.
Той я зяпна.
— Девица?
Тя сведе очи, унижена от признанието си.
— Забрави. Забрави, че съм казала каквото и да било. Нека просто да го направим.
— Фийб, скъпа, какво става тук?
Той докосна устните й с показалец.
— Нищо не става.
— Можеш да ми кажеш. Аз съм нещо като изповедник в спалнята. Доста работи съм чувал. Може би си преминала достатъчно много километри между разни легла и сега искаш да понамалиш скоростта?
— Нещо такова — промърмори тя.
— Нямам голям опит с девици, на който да разчитам. Всъщност, не си спомням да съм правил нещо такова. Но предполагам, че мога да използвам въображението си. — Изведнъж очите му се присвиха. — Нали няма да е нужно да се преструвам, че си на шестнайсет или нещо такова, защото детските истории въобще не ме възбуждат.
— На тридесет и три.
— Чак толкова ли?
Той се шегуваше и тя го знаеше, затова се опита да прозвучи небрежно.
— Защо не? Например някоя от онези безинтересни жени, които тайно се страхуват от мъжете. Нещо такова.
— Става интересно. — Той я погали точно над ръба на завивката. — Жена като теб сигурно не би ми позволила да погледна какво е скрито тук?
— Стига да не казваш нещо гадно за тях.
— Не бих направил такова нещо.
— Вече го направи. Каза ми да си покажа…
Той докосна с пръст устните й.
— Не бях аз. Само някое нищожество може да говори по този начин.
Тя пусна завивката и той я смъкна бавно до кръста й.
— Мъж като мен би оценил подобна гледка.
Но въпреки думите си, той дори не поглеждаше натам, а изучаваше изражението й. Преди да се осъзнае, тя вече го докосваше. Плъзна длани по ръцете, после по раменете му. Остана замаяна от разликата между железните мускули и нежността, с която я докосваше. Целувките му очертаваха шията, брадичката, устните й. Накрая той се отдръпна и сведе поглед към гърдите й.
Флорес ги беше рисувал и много хора ги бяха разглеждали, но тя имаше чувството, че я виждат за пръв път. Той я докосна и тя въздъхна, изразявайки желанието и удоволствието, които я завладяха чак до пръстите на краката.