Тя знаеше какво ще си помисли той дори преди да го види как обръща глава, за да разбере за какво е целият този шум. В началото видът му беше шокиран, после стана убийствен. За миг очите им се срещнаха. Искаше й се да го попари с най-изпепеляващия си поглед, но не успя. Тя прехвърли вниманието си върху фотографите, които викаха името й, за да не усети той мъката й. Те запечатваха всяка извивка на тялото й, но тя никога не се беше чувствала по-малко женствена. Защо ли си беше мислила, че мъж като Дан може да види в нея нещо повече от едно тяло?
Боби Том дотича при нея.
— Имам чувството, че днес ще ми донесеш късмет.
— Ще се постарая, доколкото мога.
Той получи целувката си. Фийб прие поздравленията на тълпата с леко махване с ръка. Джим Бийдерот се появи, за да чуе предстартовата си обида. Няколко от другите играчи се приближиха боязливо и тя им пожела късмет. Рон беше пъхнал в ръката й пакетче дъвка, но Дан не се приближи, за да си го вземе.
Топката се издигна във въздуха. Когато огромните тела на играчите се заблъскаха едно в друго, тя успя да се сдържи и да не закрие очите си с ръце. Цялата тази гюрултия все още я ужасяваше, но с напредването на първата четвърт осъзна, че не е толкова уплашена, колкото преди седмица. Рон й беше обяснил основните правила и сега се улавяше, че следи с интерес развитието на играта.
По-късно, през последната четвърт, когато наблюдаваше от ложата, за нейно удовлетворение изгониха Дан, след като той обиди единия от съдиите. Вдъхновен от целувката й, Боби Том хвана пет подавания за сто и осемнадесет ярда, но това не беше достатъчно, за да компенсира грешките на съотборниците си, особено пък срещу бликащите от енергия „Сейбърс“. След шест обръщания на играта, „Сейбърс“ победиха „Старс“ с осемнадесет точки.
Двамата с Рон се върнаха до О’Хеър заедно с отбора. Тя смени тесните кожени панталони с по-удобни и облече дълга до средата на бедрото червена фланелка.
Дан седеше на предната редица места в първа класа и разговаряше с Гейри Хюит, единия от треньорите, за плана на тренировките през следващата седмица. Докато се приближаваше към тях й се искаше да може да се промъкне незабелязано. И тъй като това беше невъзможно, тя спря до Дан, повдигна вежди и хвърли пакетчето дъвка в скута му.
— Наистина трябва да се научиш да сдържаш нрава си, треньоре.
Той я изгледа с поглед, който би изпепелил дори бетон и тя продължи напред.
След излитането на самолета тя стана от мястото си до Рон в първа класа и отиде да поговори с играчите. Скапаният им вид я смая. Лекарят на отбора биеше инжекция в коляното на един от титулярите, а масажистът се занимаваше с друг. Повечето от мъжете си бяха сложили торбички с лед.
Изглежда им беше приятно, че тя има желание да разговаря с тях след тази неприятна загуба. Направи й впечатление, че всички са седнали в определен ред. Треньорите, управителят и някои по-важни журналисти бяха в първа класа, докато персоналът на „Старс“ и фотографите седяха на първите редици на пътническата класа. Новобранците заемаха следващите няколко реда, а по-старите играчи бяха последни. По-късно Фийб попита Рон защо титулярите са избрали дъното на самолета и той й обясни, че те предпочитат да са възможно най-далеч от треньорите.
Един през нощта минаваше, когато се приземиха на О’Хеър. Фийб беше изтощена. Рон щеше да я закара до дома й, защото колата й не беше на летището. Тя седна в удобната седалка на неговия линкълн. Зад нея се чу приближаването на нетърпеливи стъпки.
— Трябва да поговорим, Фийб. Нека те откарам до вас.
Тя вдигна очи и видя Дан, който стоеше до колата и надничаше вътре с ръка, подпряна на вратата. Беше сложил очилата си и приличаше повече на строг училищен директор, който се кани да я пердаши, отколкото на един от легендарните кавгаджии на футболното игрище.