Тя продължи да се занимава с колана и след малко закопчалката щракна.
— Можем да говорим утре. Тръгвам с Рон.
Рон тъкмо беше свършил с пренасянето на чантите им върху задната седалка и сега стоеше до колата, от страната на шофьорското място. Дан заобиколи колата отпред и се приближи до него.
— Трябва да обсъдя някои неща с Фийб. Аз ще я закарам до тях. Утре на работа ще си сменим колите.
Той хвърли на Рон връзка ключове и седна зад кормилото, без да обръща внимание на протестите й. Рон гледаше недоумяващо ключовете в ръката си, докато Дан наместваше по-назад седалката, за да му е удобно.
— Позволяваш ми да карам ферарито?
— Само не пиши мръсни думи по кожата.
Рон взе своята чанта от задната седалка и даде ключовете от колата си. Беше толкова доволен от възможността да покара ICE II, че се втурна натам без дори да се сбогува с Фийб.
Тя запази каменно мълчание, докато Дан излезе от паркинга. След няколко минути те се насочиха на юг. Под ярките светлини на рекламите на радиостанции и бира тя забеляза, че той се държи така, сякаш са постъпили несправедливо с него, а не с нея. Реши, че не бива да му позволи да разбере колко много я е наранил.
— Сигурно ти е съвсем ясно, че днес на мача се посрами, като се появи с тези дрехи на змиеукротителка.
— Аз съм се посрамила? Ако паметта не ме лъже, теб те изхвърлиха.
— Отстраниха ме, а не ме изхвърлиха. Това е футболен мач, а не събиране на благородници. — Хвърли й един поглед. — И въобще, какво се опитваш да докажеш? Не знаеш ли, че да носиш подобни дрехи е все едно да си провесиш на врата табела с надпис „Продава се“.
— Разбира се, че го знам — изгука тя. — Иначе защо ще го правя.
Ръцете му стиснаха кормилото.
— Наистина се опитваш да ме предизвикаш, нали?
— Моето облекло не ти влиза в работата.
— Влиза, щом се отразява по някакъв начин върху отбора.
— Не мислиш ли, че и твоите детински избухвания на страничните линии се отразяват на отбора?
— Това е друго. То е част от играта.
Надяваше се, че мълчанието й ще му покаже какво точно смята тя по въпроса за логиката му.
Изминаха няколко километра в мълчание. Мъката на Фийб ставаше все по-дълбока. Ролята, която трябваше да играе непрекъснато, я изморяваше, но не знаеше по какъв друг начин да се държи. Ако се бяха срещнали при други обстоятелства, може би щяха да имат някакъв шанс.
Войнственото настроение на Дан се беше изпарило, когато най-накрая проговори отново.
— Виж, Фийб. Неприятно ми е заради снощи и искам да ти се извиня. Прекарах добре с теб и нямах намерение да бъда толкова груб. Просто ставаше доста късно…
Извинението прозвуча неубедително в тишината.
Тя усети как гърлото й се стяга и се опита да се пребори с това. Събра остатъците от волята си и заговори през стиснати зъби с отегченото провлачено произношение на светска дама от Саут Хамптън.
— Повярвай ми, Дан, ако знаех, че ще се държиш толкова незряло, никога не бих легнала с теб.
Очите му се присвиха.
— Така ли?
— Напомняш ми за някой младок, който току-що е свършил работата на задната седалка на колата и е нападнат от угризения. Откровено казано, свикнала съм на малко повече изтънченост от страна на любовниците си. Най-малкото очаквах да го направим поне още веднъж. Едва ли си струваше всичките тези усилия само за един път, нали?
Той издаде някакъв особен, задавен звук и навлезе в съседното платно. Тя продължи, подтиквана от болката, че той не може да види онова, което се крие в нея и очаква тя да се държи точно по този начин.
— Не смятам, че съм прекалено взискателна, но наистина имам три изисквания към любовниците си: учтивост, търпимост и бързо възстановяване за повторение. Страхувам се, че ти липсват и трите.
В гласа му прозвуча заплашителна нотка.
— Да не би да имаш нещо против и по отношение на техниката ми?
— Е, колкото до това… Смятам, че техниката ти е доста… задоволителна.
— Задоволителна?
— Очевидно си изчел какво пише в книгите, но… — Тя изпусна една силна, фалшива въздишка. — Е, вероятно ставам дребнава.
— Не. Продължавай. Не бих пропуснал това за нищо на света.
— Мисля, че не предполагах колко много… ами… колко много задръжки имаш. Много напрегнат любовник си, Даниъл. Трябва да се поотпуснеш и да не приемаш секса толкова насериозно. Но, разбира се, ти беше в неблагоприятно положение. — Тя отправи последния си удар. — Честно казано, едва ли някой мъж може да бъде в най-добрата си форма, когато си ляга с жената, която му плаща заплатата.