Удивена чу тихия му смях.
— Фийб, скъпа, направо ми изкарваш въздуха.
— Не се тревожи. Сигурна съм, че е било само нещо временно. Несъответствие в химията.
Тя видя на светлината на фаровете, че той се усмихва. За частица от секундата почти забрави парещата болка от чувството, че е отблъсната и също се усмихна.
— Агънцето ми, има много неща на този свят, които ме правят неуверен. Религията. Националната ни икономическа политика. Какъв цвят чорапи вървят със син костюм. Но трябва да ти кажа, че изпълнението ми в онази хотелска стая съвсем не е едно от тях.
— Не съм изненадана, при това твое самочувствие.
— Фийб, казах ти, че съжалявам.
— Извинението е прието. А сега, ако нямаш нищо против, аз съм изтощена.
Тя облегна глава на прозореца и затвори очи.
Дан също се умълча. След секунда пусна радиото и колата се изпълни с враждебната музика на Мегадет. Нещата помежду им останаха неразрешени.
През следващата седмица Фийб се срещаше рядко с Дан. Дните му минаваха в гледане на цели километри от филми, в присъствието на безкраен брой срещи с други треньори и играчите, както и в тренировки на игрището.
За изненада на Фийб Моли се съгласи да дойде на мача в неделя срещу „Детройт Лайънс“. Фийб й предложи да доведе и приятелка, но тя отказа, защото всички момичета от училището били идиотки.
„Старс“ биха „Лайънс“ със съвсем малка разлика, а на следващата неделя в Питсбърг отборът стана жертва на лош късмет и загуби един мач, който можеше и да спечели. Вече имаха една победа и три загуби за сезона.
На летището в Питсбърг Фийб срещна Рийд. Той така прекаляваше със съчувствието, като в същото време беше леко критичен, че тя нямаше търпение да се отърве от него.
Когато Фийб пристигна в офиса си на следващата сутрин, секретарката й подаде бележка от Роналд, който я молеше да се срещнат незабавно на втория етаж, в залата за заседание. Тя грабна кафето си и тръгна по коридора. Забеляза, че всички телефони звънят и се зачуди каква ли нова катастрофа се е стоварила над тях.
Дан стоеше облегнат на стената, с кръстосани ръце и крака, намръщено лице и поглед, отправен към телевизора, сложен на подвижна метална поставка. Рон седеше в един въртящ се стол в края на масата.
Тя се отпусна на стола до него. Той се наведе и й прошепна:
— Това е запис на „Спорт“ в Чикаго, популярно местно предаване, излъчвано снощи докато сме били в самолета. Страхувам се, че трябва да го чуеш.
Тя насочи вниманието си към телевизора и видя симпатичен тъмнокос водещ, който седеше в един стол на фона на изглед от Чикаго. Той гледаше в камерата с напрегнатия вид на Питър Дженингс, отразяващ голям военен сблъсък.
— След успешни покупки и добре подбрани млади играчи, Бърт Съмървил и Карл Поуг успяха да съберат едни от най-талантливите играчи в лигата. Но за победите се иска нещо повече от талант, иска се ръководство — нещо, което липсва жестоко на „Старс“.
На екрана се появиха откъси от неделния мач — поредици от обърквания и лошо отиграни положения.
— Управителят Роналд Макдърмит не е някоя футболна знаменитост. Той никога не е играл футбол и просто не е достатъчно зрял, за да контролира един толкова независим треньор като Дан Кейлбоу. Треньор, който би трябвало да се съсредоточи повече върху онова, от което се нуждаят играчите му, и по-малко върху забавленията. „Старс“ са организация на ръба на хаоса, подхранван от неумело ръководство, непостоянна треньорска работа, нестабилни финанси и собственичка, която поставя в неудобно положение цялата Национална футболна лига.
Фийб замръзна, когато започнаха да показват нейни снимки, направени през годините. Водещият спомена накратко подробностите от завещанието на Бърт.
— Поведението на важната дама Фийб Съмървил превръща една сериозна и благородна игра в цирк. Тя не разбира от футбол, а опитът й в ръководството изглежда се простира до собствената й чекова книжка. От предизвикателното й облекло на страничната линия и отказите й да дава интервюта става ясно колко малко е уважението й към този талантлив отбор и към спорта, който много от нас обичат.