На екрана показаха интервю с Рийд.
— Сигурен съм, че Фийб прави каквото може — каза той убедително. — Тя е свикнала с артистичните кръгове, а не със спортно обкръжение, така че това е трудно за нея. Аз съм сигурен, че бързо ще успея да вкарам отбора в правия път, веднага щом тя изпълни условията на бащиното си завещание.
Фийб стисна зъби. Рийд продължи все така усмихнат към камерата, противопоставящ идеалния за работата мъж на жената, тръгнала да се забавлява.
Мазният водещ се появи отново на екрана.
— Въпреки кавалерската защита на Рийд Чандлър, до януари има още много време. Междувременно госпожица Съмървил трябва да даде някакви указания на своя управител. И нещо още по-тревожно. Как ще успее да се справи с избухливия си главен треньор след тревожния слух, който се появи? Не бихме споменавали подобно нещо, ако то нямаше пряко отражение върху онова, което се случва със „Старс“. Смятаме, че е в интерес на обществеността да разкрием информацията на наш доверен източник. Преди две седмици, в малките часове на нощта госпожица Съмървил е била забелязана да излиза от хотелския апартамент на Кейлбоу в Портланд.
Дан изруга. Фийб вкопчи ръцете си една в друга. Водещият изгледа камерата трагично.
— Срещата им може и да е била невинна, но ако не е, това не предвещава нищо хубаво за „Старс“. Трябва да отбележим също, че авантюрите на госпожица Съмървил не спират до това, че, както се говори, се е хвърлила на врата на главния треньор.
Той взе един брой на списанието „Вю монд“ — лъскаво известно издание с тираж, почти толкова голям, колкото на „Венити феър“. Фийб изстена вътрешно. В последно време имаше толкова неща на главата си, че съвсем забрави за „Вю монд“.
— Ще бъде добре, ако Бойд Рандолф, новият член на комисията към Националната футболна лига, хвърли един поглед на последния брой на популярното списание „Вю монд“, което утре ще се появи на пазара. Ще забележите нашата гола госпожица Съмървил. Тези снимки, които според разпоредбите ми е забранено да покажа на екрана, сигурно биха го накарали да поговори сериозно с госпожица Съмървил за отговорностите й към Националната футболна лига.
Веждите му се смръщиха и той си придаде оскърбеното изражение на журналист, който се опитва да си качи числата на Нилсен.
— Професионалният футбол хвърли много труд, за да изчисти образа си след миналите скандали с наркотиците и хазарта. Но сега една млада жена, без всякакъв интерес към играта, иска отново да го завлече направо в калта. Нека се надяваме, че господин Рандолф няма да позволи това да се случи.
Дан посочи с пръст към говорителя.
— Тази невестулка не е ли от приятелчетата на Рийд?
— Така мисля.
Предаването свърши и Рон натисна копчето на дистанционното, за да спре телевизора.
— Чандлър е голяма работа — промърмори Дан с отвращение.
После взе кафявия плик, които лежеше на масата. Гневът на Фийб отстъпи пред ужаса, който я сграбчи.
— Моята секретарка ми го даде току-що — каза Рон. — Нямах възможност да го погледна.
Дан измъкна списанието. Фийб искаше да го вземе от него, но знаеше, че това само ще отложи неизбежното. Една от страниците се скъса, докато ги отгръщаше, за да открие скандалните снимки.
— Защо си правиш труда? — въздъхна тя. — Вече видя всичко, което имам.
Рон премигна.
— Значи е вярно? Наистина сте били заедно в неговата хотелска стая?
Дан се завъртя към нея.
— Защо не вземеш да го обявиш на целия свят, а?
Тя стисна вече изстиналата чаша кафе с треперещи пръсти.
— Това няма да се повтори, Рон, но трябва да знаеш истината.
Той я погледна като разтревожен баща, изправен срещу многообичаното си, но непослушно дете.
— Аз съм виновен. Не се сетих да те предупредя колко неуместно е да се сприятеляваш с Дан. Трябваше да разбера… Това, заедно със снимките, ще бъде един кошмар за отношенията ни с обществеността. Не знаеше ли, че ще притесниш отбора, като позираш гола за списание, даже и да е уважаваното „Вю монд“.
— Позирах за снимките през юни, месец преди да наследя „Старс“. Бях забравила за тях след всичко, което се случи.
Дан все още не можеше да намери снимките. Той стисна зъби.
— Казвам ти, Роналд, ако се обадят от „Плейбой“, по-добре я завържи и й запуши устата, защото ще бъде съблечена и изрисувана още преди да се усети.
Внезапно той спря да разгръща и зяпна. После изруга.
Фийб чувстваше нужда да се защити и се мразеше за това.